Да оставим драмите на филмите
Изглежда примамливо да драматизираме ситуациите, да се самосъжаляваме и да се превръщаме в част от разговорите на хората. Може би си мислим, че по този начин ще станем по-щастливи, ще бъдем по-обгрижвани и обичани, но всъщност сами се вкарваме в несъществуващи проблеми и губим време в ненужни тревоги.
Имаме навика да гледаме живота си отстрани и да му даваме оценка вместо просто да го изживеем и нека си признаем, понякога напълно ненужно преувеличаваме. Но без значение дали го правим, защото така изглежда по-добре, поради някакви наши неуверености или обществен натиск, влиянието на драматизирането върху нас не е никак безобидно.
Човек наистина чува и вижда това, което иска. Ето защо, ако търсим трагедията, винаги ще я намираме и тъй като всичко е просто въпрос на гледна точка, не е ли по-добре тя да бъде по-комедийна?
Да, няма как нещата винаги да са цветущи, но нашето отношение би могло да бъде с малко повече насмешка, защото животът си е това, което е и не се нуждае нито да го тълкуваме, нито пък да го хиперболизираме.
Може би точно поради това се смеем със същите тези сълзи, с които и плачем и зависи единствено от нас да изберем кое от двете искаме да преобладава. Животът винаги може да бъде възприет като несправедлив и тежък, но със същата сила може да бъде и благословия, и рай.
Не сме длъжни да страдаме, нито да сме силни и да се борим. Всеки един от нас заслужава да види себе си и съществуването си като нещо красиво и леко, всеки заслужава да повярва в необикновеното и забележително бъдеще и да се посмее на настоящето.
Нищо не може да бъде строго определено като позитивно или негативно, защото каква ще бъде една ситуация зависи най-вече от отношението ни към нея и от значението, което й придаваме.
По този начин ние можем да предпочетем да поставим като приоритетна картина в съзнанието си това вътрешно спокойствие и ведрост, произлизащи от самия факт, че няма нищо фатално, или пък да си останем с вечно лутащия се ум, забраняващ ни да бъдем спокойни, докато не намери перфектното, пасващото на чуждото и собственото мнение.
Което и да изберем ние ще бъдем себе си и ще извървим своя път, но ще се чувстваме или като любознателни и весели души, или като целещи се и борещи се войници. Нито едно от двете не е грешно, стига само изборът ни да произлиза от самите нас и да ни дава свобода, а не ограничения.
