Да обичаме родителите си и след като спрат да се грижат за нас
Семейните отношения са едни от най-предизвикателните неща в живота. Първо между деца и родители, после между съпрузи и партньори.
Сигурно е страхотно да отраснеш в семейство без проблеми, някъде, където всички са били много сплотени и винаги са живели щастливо и задружно в разбирателство. Сигурно, но едва ли има такова семейство.
Семейните отношения са легендарни за конфликтите, до които могат да доведат, за изпитанията, на които подлагат хората. Това е средата, в която сме най-уязвими, най-истински и най-зависещи по редица причини.
Отношенията между родител и дете, може би ще останат най-ключовите в нашето израстване. Дотолкова, че там се корени миналото и зависи бъдещето. Чували сте израза, че ако не сме в мир с родителите си и не оправим отношенията с тях, и връзките ни занапред няма да вървят, могат да възникват и различни житейски неволи и изпитания, които накрая винаги ще водят до изначалната връзка с родното.
Не едно учение ни призовава да уважаваме и почитаме семейството и корените си, предците си, ако искаме да живеем в хармония и да преодолеем бариерите по пътя си, да имаме успехи. На думи звучи лесно, но в действителност?
Знаем, че семейните отношения могат да причинят много дълбоки белези, родители да се отрекеат от децата си и деца от родители. Много често най-големите конфликти възникват, когато започнем да достигаме зряла възраст. Желанието за независимост, за свобода, да докажем себе си и да последваме порива да живеем според нашите правила, понякога ни поставят в ситуация на избор и момент, в който можем да скъсаме връзката за неопределен период от време.
Да се съобразим ли с хората, които са ни дали живот и са се грижели за нас, които са направили множество жертви и компромиси и са дали част от себе си или да се борим за себе си, да отстояваме себе си с цената на всичко, дори това понякога да означава неразбирателство, дистанция и влошени отношения за неизвестен период от време. Понякога дори без време.
Част от истинското израстване е да преоткрием любовта и уважението към родителите си от позицията на големи, независими и зрели хора. Това е една от най-големите и значими стъпки в живота на човек, защото любовта, когато сме деца и любовта, когато сме големи е много различна.
Понякога не осъзнаваме как сме били толкова привързани към родителите си, докато са се грижели за нас, а когато ролите се сменят не ние сме приемници на грижата, започваме да ги виждаме по друг начин. Започваме да виждаме слабостите им, започваме да ги обвиняваме за грешки, които смятаме, че са допускали. Съдим ги и те съдят нас.
Като деца те са нашия свят, нашите богове, издигаме ги на пиедастел, независимо какви са те. Когато порастнем обаче и започнем да правим собствените си грешки осъзнаваме, че и те са били просто хора, с техните нужди слабости, търсения и стремежи. И започваме да ги разбираме по-добре или... започваме да ги обвиняваме за различни неща.
Тук идва моментът с прошката и най-голямото изпитание - отварянето на сърцето ни за тях и изразяване на обич към тях, когато вече не сме зависими малки деца, а сме големи хора с право на избор. И можем да изберем да продължим да бъдем близки или не. Но защо е важно да се преоктрием и да дадем всичко от себе си, за да усетят те любов и уважение?
Защото най-големият урок и най-голямата проява на любов и човечност е да обгърнем и приемем родителите ни такива, каквито са. С техните угризения, съжаления и черти - положителни и отрицателни. Да бъдем до тях, не защото живеем или сме живели под техния покрив, а защото те са ни дадени като най-близките в този живот, нашия стълб и духовна упора.
Да ги уважаваме, почитаме и обичаме не защото очакваме нещо в замяна, а защото те са причината да бъдем тук. От тях се учим, от тях получаваме безусловна любов.
Затова стопаните на кучета често говорят с умиление за любовта на техните любимци, безусловна, неочакваща нищо в замяна. Вечна, защото такава любов не е така присъща за нас хората. Но може да стане, ако се научим да обичаме родителите си и след като са спрели да се грижат за нас и продължим да им показваме цялата си обич и почит, на които сме способни във всеки възможен момент.
Тогава любовта в сърцата ни ще се трансформира на друго ниво, необикновено ниво, такова, в което се случват всякакви чудеса, за тях, за нас и за света.
