Да и Не, и ДА

ДА

Когато получих поканата, веднага казах "Да"… и се започна "филмът в главата ми". Миналото е живо под формата на страхове, които упорито ни бранят от настоящето…

Просто покана за кафе. Просто усмивки със съгласие. Просто размяна на телефони и… следващото денонощие, с безсънна нощ, бе завладяно от Ума ми.

Взрив от страхове, предупреждения, предпазни мерки, спомени за минали болки… И всичко наклони везните към НЕ. Хубаво, ама как се казва НЕ, като току-що си обявил ДА?

Да излезе ОБВИНЯЕМИЯ!

- Вие защо казахте толкова бързо ДА, като не сте сигурни?

- Липса на контрол на импулса. Но, пък изпитвах радост в този миг. Ами, аз, всъщност нямах съмнения.

- А, сега съмнявате ли се?

- Не знам, но има причини, заради които си мисля, че трябваше да кажа НЕ.

- Мислите? А, преди не помислихте ли?

- Не, само го почувствах.

- Какво ще правите сега?

- Ами, трябва да намеря начин да кажа НЕ.

- Нямаше ли да е по-лесно направо да кажете НЕ?

- Да, зная, но аз казах ДА.

- Често ли казвате ДА, а после сте искали да е било НЕ?

- Случва се. Казвам ДА и после играя хорото до края, защото не е удобно да казвам НЕ, след ДА, въпреки, че не ми е харесвало. Учили са ме "държа на думата си". Казана дума, хвърлен камък, както казва народа. А и съм възпитавана да съм отговорна след думите си.

Сега няма ли да играете до край?

Не. Трябва да кажа НЕ, защото, всъщност отговорът вече не е ДА. Не искам да лъжа другия, а и искам и да бъда честна към себе си.

- Хм, звучите като някой, който не знае какво иска. Поемате ли цялата отговорност за последствията? Можете ли да носите възможните етикети, да понесете неприятните реакции, а дори и значителни последствия за живота Ви от тук нататък?

- О, толкова ли е страшно?

- Не се ли страхувате?

- Не ми е приятно, но мога да видя как е да кажеш ДА, после НЕ и да си честен и в двата случая.

- Тогава, иди и говори!

НЕ

Има разни варианти да кажеш НЕ след скорошното ДА:

- Да се криеш до изтощение и отказ от страна на подведения – този не е моят!

- Да изчакаш до срещата и да кажеш там НЕ – ще отложи излагането ми, но пък съм губила времето на човека в напразни надежди – не е моят!

- Да се обадя веднага и да заявя промяната – уф, не съм готова!

- Да оставя на случайността да поднесе ситуацията и да реагирам, според нея – ъъъъъ…не съм сигурна!

- Не знам какво да направя – предавам се!

На куцото пиле, Господ му вие гнездото!

Стана, както стана. Нали съм си мрежов непукист, та след 24 ч. засякох писмен възглас на радост на предишното ми ДА, в социална мрежа. Е ми, хубаво! Ще пиша направо, сега и тук…..каквото ще да става! По-тъпо е да мълча или да се правя, че съм ОК.

Изплюх го това НЕ. Откликът не беше страшен, обиден, обвиняваш или нещо от всичко, което очаквах. Натъкнах се на свободата да бъда себе си, уважавана и от някой друг. Ха, така! Че то така е лесно да продължа!

И продължих.

Развих в цяло едно есе причините за поведението си. Никой не ме е питал, ама не ми и трябва. "Първо"”… "Второ"… "Още повече"… "И тъй като"… Разказвах, наслаждавайки се на свободата да правя каквото мога и искам в този момент.

Не ми пукаше, но не защото не уважавах човека отсреща. Забавлявах се да бъда това, което съм сега, което никога не съм била и всичко това, защото имах средата на свободата, сътворена в партньорството с отсрещния. Ха!

Казвайки НЕ, се хванах на хорото.

Това хоро ми захаресва, все повече. Изплюла камъчетата на своето НЕ, счупих оковите на минали страхове. Зорът е бил да си кажа болките. И не си мислете, че са подлежали на обсъждане, анализи или разни такива. Нищо подобно.

Изчитайки, каквото съм написала, се смях сама на акъла си и това също написах – за умението ми да не се взимам на сериозно, след като съм се взела 100% преди това. В заключение, поясних, че не говоря добър английски, та какво остава да си говоря с някого на четири очи и то за цяло кафе.

Забележете! Писмото ми "книга", както по-късно бе обявено, написах на брилянтен английски, по всички правила за такъв род комуникация. Откъде ли ми дойдоха тези знания, трупани цял живот, макар и непрактикувани редовно? Ум мой - враг мой, Мозък мой - приятелю мой!

ДА

На другия ден сама предложих своето непотърсено ДА. Много е лесно да бъдеш себе си и да изговаряш своята истина. Когато заставаш зад автентичността си в настоящия момент и не изискваш отсреща определена реакция, когато позволяваш свободата на отсрещните толкова, колкото и на себе си, когато си готов да приемеш всеки отказ или потвърждение, без оценка…

Всичко се подрежда в идеалния си ред, който само Вселената знае, ако й дадем думата!

Послепис:

Днес английският ми е най-добре владеения от мен чужд език, защото започнах да уча немски от нулата…Хаха! Закона за Относителността!

Още от Калина може да прочетете в ToBeKalina.com.