Болен от доброта

Понякога, често се чувствам като натрапник в собственият си живот. Нежелан от свой и от чужди. Случвало ми се е да бъда нежелан там, където до вчера съм бил незаменим.

Хората често не ме разбират, а аз още по-често не разбирам тях. Аз така живея, с техните странности и всичките им недостатъци. Каквото и където да се случва, аз, ще съм черната дупка, която ще обере негативите.

Знаеш ли колко доброта имам в себе си Боже, знаеш ли? Да не ме беше раждал човек или поне не толкова добър.

За всичко има време, а то минава Господи, а аз не вървя с него хванат за ръка. То има себе си и това е всичко. Като се обърна назад във времето, виждам себе си, отново пред белият лист и нищо не се променя. Думите ми - да , словата, ама не и времето.

Все пак съм щастлив Господи, че раздавам себе си, напълно безплатно без корист, не очакващ доброта и отплата в замяна.

Това е да си болен от доброта, Боже. За всичко си плащам, за милите думи, за приятелските чувства и несподелените любови. Всичко това го плащам с душата си.

Душата ми е тази, която няма врата. Тя е като градина в, която хората влизат и тъпчат всички цветя, заради самата си страст да разрушават и , заради собственият си нарцисизъм. Те са позволявали да тъпчат душите им, а моята е голяма колкото Луната, но свети една малка част, колкото светулка.

Боже, ще ти кажа една тъжна истина и моя тайна, аз от много години не съм виждал светулки. Затова си нося една в Душата си, за да не забравя човешкото в себе си.

Не съм мъченик, а човек и това ми е напълно достатъчно, да се чувствам жив, макар и с хиляди кървящи рани в Душата ми. А светулката продължава да свети, там, където отдавна няма светлина.'

Още може да прочетете на Александър Глог Official