Алиса в страната на чудесата: 12 незабравими цитата (II част)
"Алиса в страната на чудесата" е една от онези вълшебни книжки, които те завладяват и те карат да се връщаш към тях отново и отново, независимо на каква възраст си. Защото ни кара да вярваме в чудесата. А те, чудесата, са навсякъде около нас. Само трябва да си отворим очите.
Историята е вдъхновена от разходка с лодка, на която присъстват Луис Карол и семейството на Хенри Лидел. Докато плават по река Темза в Оксфорд, той разказва на най-малката дъщеря Алиса и двете й по-големи сестри една история за малко момиченце, което се казва също като нея. От тази набързо измислена приказка по-късно се ражда книгата, която става любима за цели поколения.
В първоначалната версия, която се появява за първи път през 1864 г. като коледен подарък, Лудият шапкар и Чеширският котарак все още не са представени като персонажи. Те се появяват година по-късно в издадената удължена версия на книгата.
След първата част на материала, подбрахме още 12 любими цитата, които ни карат да се усмихваме:
1. "Алиса се засмя:
- Няма смисъл да опитвам - каза тя. - Човек не може да вярва невъзможни неща.
- Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно - каза Царицата. - Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска… Хайде!"
2. "- Но аз не искам да бъда сред луди хора.
- О, нямаш избор. Тук всички сме луди. Аз съм луд. Ти си луда.
- Откъде знаеш, че съм луда?
- Трябва да си. Иначе нямаше да си тук."
3. "Ама тогава - рече - щом светът няма никакъв смисъл, защо да не му го съчиним?"
4. "- Какви са тези звуци? - Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината.
- Това са чудеса. - равнодушно поясни Котака.
- И... какво правят там? - запита отново Алиса
- Каквото е редно - случват се."
5. "... - Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.
- Ти си луд. Откачен! Не си наред с главата... но ще ти кажа нещо... точно тези хора са най-добрите на света."
6. "Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това... Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър."
7. "Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!"
8. "Ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис "отрова", рано или късно ще ти стане лошо."
9. "- Колко дълго е завинаги?
- Понякога само една секунда."
10. "- Налейте си още малко чай - рече много сериозно Мартенския Заек на Алиса.
- Аз изобщо не съм пила - отвърна докачено Алиса. - Как мога да си налея още?
- Искате да кажете, че не можете да си налеете по-малко от нищо - каза Шапкаря. - То е лесно да си налеете, щом не сте си налели досега.
- Никой не ви пита за вашето мнение - отсече Алиса.
- Кой прави сега забележки на другите? - запита тържествуващ Шапкаря.
Алиса не знаеше какво да отговори, но си наля малко чай…"
11. "Шапкаря отвори широко очи, като чу това, ала каза само:
- Защо гарванът прилича на писалищна маса?
Ето, сега ще се позабавляваме! - помисли Алиса. - Радвам се, че почнаха да задават гатанки.
- Мисля, че мога да отгатна - добави тя гласно.
- Значи мислите, че можете да кажете отговора? - рече Мартенския Заек.
- Точно тъй - отвърна Алиса.
- Тогаз кажете туй, което мислите - продължи Мартенския Заек.
- Това и правя - бърже отвърна Алиса. - Поне…поне мисля туй, което казвам…то е все едно, нали…
- Ни най-малко не е все едно! - каза Шапкаря. - Та вие значи искате да кажете,че "Аз виждам туй, което ям" е все едно като "Аз ям туй, което виждам"!
- Значи искате да кажете - добави Мартенския Заек, че "Аз харесвам туй, което получавам" е все едно като "Аз получавам туй, което харесвам"!
- Значи искате да кажете - добави Катерицата, която изглежда говореше в съня си, - че "Аз дишам, когато спя" е все едно като "Аз спя, когато дишам"!
- Все едно е при тебе - каза Шапкаря."
12. "Ти много добре знаеш, че не си истинска.
- Истинска съм! - възкликна Алиса и се разплака.
- Няма да станеш по-истинска, като плачеш - отбеляза Туидълди. - Излишно е да рониш сълзи.
- Ако не бях истинска не бих могла да плача…"