16 неща, които не правим, за да останем щастливо женени

Омъжена съм за съпруга си Харвати от 16 години. Ние сме щастливо женени. Наистина щастливо. Целта ми с този текст не е да поучавам, а да споделя как изглежда нашият щастлив брак отвътре или по-скоро как НЕ изглежда. Защото бракът понякога е много трудно място да бъдеш и ще се радвам, ако опитът ми помогне на някого.

Била съм свидетел на много връзки през годините и съм забелязала някои неща, които пораждат или ескалират проблеми в брака и които ние с Харвати просто избягваме да правим. Дали това е причината да сме щастливи заедно след 16 години? Може би. Струва си да опитате.

1. Не се обвиняваме.

Чистотата на къщата, поведението на децата, финансовото ни състояние – има много поводи да се сочим с пръст, когато нещата излязат извън контрол (а те неизбежно излизат). Но ние сме партньори, което означава, че трябва да се справим с проблемите заедно. Обвиняването изгражда стени, не решава проблеми.

2. Не си играем игрички.

Не се сдържаме, когато имаме нещо за казване, като при това внимаваме да изразим точно това, което имаме предвид. Не си залагаме словесни капани и не се състезаваме с думи. Наблюдавала съм много двойки през годините, които играят наистина озадачаващи игри помежду си и това винаги ми изглежда супер изтощително. Твърде много усилия с неясна цел. Просто казвайте това, което искате да кажете, при това го правете спокойно. Това е.

3. Не предполагаме.

Тъй като обикновено си казваме директно нещата, ние не се чудим дали другият не задържа в себе си някаква тревога или недоволство. Това ни отне известно време през първите години на брака ни, тъй като Харвати беше имал връзки с жени, които са правили точно така. Отворената и ясна комуникация премахва голяма част от гнева. Ако не сме сигурни какво мисли другият, просто го питаме. Не предполагаме.

4. Не сме злопаметни.

Може би това е в резултат от нашите характери, но и двамата не се сърдим дълго време. Ако се раздразним от нещо – изразяваме го, обсъждаме го и го загърбваме. Сърденето е непродуктивно.

5. Не се оплакваме един от друг пред други хора.

Да мрънкаш за грешките на партньора си пред други хора, не може да е добро за брака. Може би приятелят ти може да ти даде полезна странична гледна точка за определено предизвикателство в живота ти, но това може да бъде обсъдено без публично да излагаш най-близкия си човек.

6. Не си казваме всичко.

Въпреки че сме много отворени и говорим за повечето неща в живота ни, ние не си казваме всяко дребно нещо, за което мислим. Не говоря за това да крием важни мисли или чувства – това е предателство. Просто аз не казвам на Харвати неща, за които знам, че ще го разтревожат излишно, или за които знам, че всъщност не го интересуват. Сигурна съм, че той задържа за себе си определена информация по същите причини.

Женени сме от достатъчно дълго време, за да знаем кои са нещата, за които трябва да говорим, и кои са тези, за които предпочитаме да говорим с други хора или изобщо да не ги обсъждаме. Има някои мисли, които са си 100% лични. Харвати си има дневник, който аз никога не съм чела, и мисля, че това е страхотно. Здравословно е да пазиш някои неща само между себе си и Бог.

7. Не се ревнуваме.

Харвати си пада по Анджелина Джоли. Не е нещо като мания – нямаме нейни плакати по стените или нещо подобно – просто се възхищава на красотата ѝ. Той пък знае, че Джеймс Макавой кара бедното ми сърце да пърха всеки път, като го зърна на екрана. Такива глупави звездни вълнения.

Но дори и в истинския живот Харвати може спокойно да ми каже, че смята определена жена за привлекателна, без да има драма. Ако говори мило със стар приятел, който всъщност е приятелка – не ревнувам. Познаваме се добре и вярваме на връзката помежду ни. Ревността е чисто и просто несигурност.

8. Не очакваме от другия да задоволи всички наши нужди.

Ние определено се грижим едни за други, но не сме всичко един за друг. Двете половинки от едно цяло звучи романтично, но е твърде висока летва, която ние, така или иначе, не се опитваме да достигнем. Понякога имаме нужда да прекараме време с приятели или с членове на семействата си. А понякога просто трябва да останем насаме със себе си – и това е хубаво и здравословно за връзката ни.

9. Не позволяваме на живота и децата да превземат брака ни.

Поне се опитваме. Това може да е доста трудно. Особено когато децата са малки. Един възрастен господин наскоро ми каза, че най-трудните времена за 40-годишния му брак са били тези, в които децата са били между 0 и 7 години.

Естествено бракът се променя в зависимост от етапите, през които минава, но ние винаги се опитваме да не го оставяме на заден план. Дори понякога това да се изразява във взаимно оплакване за липсата на време само за нас двамата. Но споделянето на общия ни проблем ни сплотява.

10. Не подценяваме и не надценяваме важността на физическата интимност.

Само това ще кажа по този въпрос.

11. Не пренебрегваме различните си "езици на любовта".

Тази работа с "езика на любовта" (от книгата на Гари Чапман "5-те езика на любовта") ми звучеше малко лигаво в началото, но после се оказа доста полезна. Любовният език, който има най-голямо значение за мен, е Грижата, а за Харвати – Физическото докосване.

И за мен беше важно да разбера, че да масажирам гърба му, е толкова важно за него, колкото е важен за мен фактът, че от време на време той почиства къщата вместо мен. Познавайки нуждите си, ние можем да насочим енергията си в изразяване на любовта си по начин, който има най-голямо значение за партньора ни.

12. Не се приемаме за даденост.

Аз наистина дълбоко ценя Харвати като партньор и като баща. Разбирам какъв стрес е за него да бъде основният източник на доходи за семейството ни и съм благодарна за нещата, с които ми помага вкъщи. (Мога да преброя на пръстите на едната си ръка пътите, в които съм чистила пода с мокър парцал за 16-те години брак – винаги той го прави.)

А Харвати разбира и е благодарен за жонглирането, през което минавам всеки ден, докато обучавам децата, работя от вкъщи, опитвам се да предпазя къщата от разпадане. Знаем, че и двамата работим здраво и се справяме добре, и сме благодарни един на друг.

13. Не се взираме в грешките на другия.

Ние осъзнаваме, че не сме перфектни, и не се фокусираме върху тези несъвършенства. Някои грешки дори ги приемаме за очарователни особености. Другите просто ги пренебрегваме, защото доброто превъзхожда многократно лошото.

14. Не се караме.

Наистина не го правим. Може да поспорим, да помърморим, да не се съгласяваме един с друг, но никога не сме си вдигали класически скандал. Не си викаме, не се обиждаме, не рушим стаята, нищо подобно. Това отново може да е просто резултат от нашите характери, но аз не мога да си представя да се карам с мъжа си по начина, по който съм виждала да го правят други двойки. Ако този момент настъпи и за нас, предполагам, че с връзката ни ще е станало нещо много, много лошо.

15. Не приемаме себе си и партньора си твърде сериозно.

Може и това да е другата причина да не се караме тежко – че обикновено започваме да се смеем доста преди нещата да загрубеят. Ние старателно поддържаме едно ниво на несериозност в нашия брак. Имаме си любими филмови фрази, които ни карат да се кикотим, забавни изрази (добронамерени, разбира се), с които говорим за приятели и членове на семейството, смешни физиономии, нежни закачки – ние много се забавляваме заедно. Животът е твърде кратък, за да не се забавляваме.

16. Не мислим, че бракът трябва да е труден, и не си играем лекомислено с идеята, че може да не успеем в него.

Това са две различни неща, но са свързани помежду си. Бракът не е 100% цветя и рози, но като цяло той би трябвало да е благотворно и съзидателно място. Ако е твърде трудно за твърде дълго време или ако почувстваме, че щастието ни в брака е в опасност, то ние ще потърсим помощ.

Все още не сме имали нужда от брачен консултант, но това не означава, че няма да ни се наложи да потърсим такъв. Кой може да каже какво ни предстои? Но ние ще сторим всичко необходимо, за да се изправим пред предизвикателствата заедно. Защото това всъщност е бракът.

Ние не сме перфектни, нито пък връзката ни е съвършена, но да сме заедно, е наистина страхотно. И двамата очакваме с нетърпение следващите 16 години и надяваме се, още много повече.

Автор: Ани Рено / Motherhoodandmore.com

Материалът е предоставен от издателство "Клевър Бук" - активни карти и книги за деца. Вижте повече тук: cleverbook.net.

Снимка: bridalguide.com