В криза ли е моногамията?

Взаимоотношенията са консенсусни около нашите желания и нужди и се движат към нова парадигма, която не винаги намира удовлетворение в изключителността.

Цифрите сочат промяна на парадигмата: според неотдавнашно проучване, проведено от Центъра за социологически изследвания, повече от 47 % от испанците са съгласни, че човек може да има "две или повече афективно-сексуални връзки по едно и също време". Неочакван ангажимент към етичната немоногамия, който обаче има своето обяснение. През последното десетилетие нови модели на междуличностни връзки станаха видими чрез медиите, културата, а също и в областта на политиката.

"Започваме да обмисляме възможността за изграждане на връзка, която е далеч от моногамията", казва педагогът и сексолог Хункал Мартинес де лас Херас. Експертът също така смята, че вече е възможно да се постигне консенсус относно начина, по който ще се артикулира връзката по време на нейното изграждане. "Все по-често се случва желанията и нуждите на всеки човек да бъдат поставени на масата и същевременно да бъдат установени граници. Двойката е проект на двама души, в който участващите искат да прекарват времето си заедно и да споделят определена интимност, но не бива да предполагаме нищо друго", казва Де лас Херас. Следователно това е честен и конструктивен начин за създаване на връзки, който ни позволява да преминем към други формули на привързаност и сексуалност; и които понякога не са толкова далеч от тези, които винаги са съществували, само че сега не са скрити.

В тази нова епоха възможните връзки са многобройни, тъй като се създават в зависимост от желанията на участниците: от отворената връзка, в която от време на време се появяват други хора, до различните форми на полиамория. Това отваря вратата за нови начини на общуване, които могат да бъдат много удовлетворяващи и обогатяващи, въпреки че са свързани и със значителни предизвикателства. "Социалната и културната структура, в която живеем, все още не е адаптирана към тях, въпреки че те стават все по-приемливи и видими", казва експертът по сексуално здраве на We-Vibe в Испания, психологът Ана Ломбардия.

От своя страна сексологът Бруно Мартинес смята, че немоногамните връзки са изложени на стигматизация и социален натиск, с който се сблъскват тези, които са в тях. "Тези фактори могат да превърнат преживяването на връзката в нещо сложно и понякога трудно. Също така, по отношение на управлението на времето, когато се установяват няколко връзки едновременно, то става по-сложно. Водим живот, в който времето е ограничен ресурс и задоволителното му разпределяне между няколко души е предизвикателство".

По тази причина, въпреки че за значителна част от населението афективно-сексуалната изключителност става остаряла и ограничаваща, си струва да уточним, че тези нови формули също не са розова постеля. "Невинаги е лесно, всъщност това е нещо, което никога не бих препоръчал на онези, които преживяват криза в отношенията си", признава сексологът, специализиран в терапия на двойки. "Това не е лесен вариант и изисква умения за разбиране и изслушване. Освен това в началото винаги ще има възходи и падения във връзката. Ако обаче това е решение, което произтича от споделеното желание на двете страни, и ако има грижа и нежност, е възможно да се управляват несигурността и разногласията, докато всеки намери своя идеален модел", твърди той.

Нови начини на общуване се появяват в исторически момент, в който социалните мрежи и хиперсвързаността ни позволяват да се срещаме с различни хора всеки ден. Поради тази причина облигациите са станали по-ликвидни, отколкото в миналото. "Не мисля, че приложенията са били стимул за нови видове връзки, а по-скоро, че са ни дали възможност да скачаме от един човек на друг, като почти нямаме време за самота или тъга", посочва експертът. Друга идея, която Мартинес отхвърля, е разделението между секса с любов и секса без нея.

"Във всяка еротична среща има обич. Това не означава, че се влюбваме: между тези, които се отнасят един към друг, се пораждат различни емоции и привързаности. Но тази идея за еротичната среща като нещо асептично е много наивна, тъй като винаги ще изпитваме нещо към човека, с когото спим", развива той. "Отделянето на секса от емоцията разкрива в известен смисъл предразсъдък към секса като нещо мръсно, докато емоцията е нещо възвишено", настоява Мартинес.

Дори и така, нито един тип връзка не е по-добър от друг и всеки човек трябва да избере модела, който го удовлетворява най-много и отговаря на неговия начин на съществуване и желания. "Когато избираме моногамията, се отказваме от някои от положителните неща, които имат отворените връзки. И обратното. Има хора, които предпочитат да поддържат моногамна връзка по практически (обществото е напълно адаптирано към този модел), емоционални и дори идеологически причини", обобщава Ломбарди. Това, което е наистина ценно, е реалната възможност за избор и диалог: и изглежда, че в тази област сме направили голяма крачка напред.

Автор: Александра Лорес