Портата на богинята Ищар
От HighViewArt
Портата Ищар е построена от вавилонския цар Навуходоносор II около 575 г. пр.н.е. Това беше осмата порта на град Вавилон (днешен Ирак) и бе главният вход в града. Портата Ищар е част от плана на Навуходоносор да разкраси столицата на империята си и през първата половина на 6-ти век пр. н. е. той също възстановява храма на Мардук и построява прочутото чудо: Висящите градини като част от този план. Великолепието на портата Ищар бе толкова добре известно, че влезе в първоначалния списък на Седемте чудеса на древния свят. По-късно обаче е заменено от Фарът на Александрия, но някои автори (Антипатър от Сидон и Калимах от Киринея) пишат, че "Портата на Ищар" и "Стените на Вавилон" все още трябва да се считат за едно от чудесата на света.
Портата на Ищар и божественият смисъл
Портата Ищар е наречена така, защото е посветена на вавилонската богиня Ищар, въпреки че Навуходоносор отдава почит на други вавилонски божества чрез различни животински изображения. Животните, представени на портата, са млади бикове (зубри), лъвове и дракони (сирруш). Тези животни са символични изображения на определени божества: лъвовете често се свързват с Ищар, биковете с Адад, а драконите с Мардук. Съответно Ищар бе богиня на плодородието, любовта и войната, Адад беше бог на времето, а Мардук - главният или национален бог на Вавилон.
Материали и конструкция
Предната част на портата е украсена с остъклени, подобни на бижу, тухли с редуващи се от барелефни дракони и бикове. Зверовете са обградени в жълти и кафяви плочки, а тухлите около тях са сини. Смята се, че сините емайлирани плочки са от лапис лазули, но съществува известен спор по това предположение. Портите са с височина над 11,5 м с огромно преддверие от южната страна.
През портала минава Улицата на процесиите, която представлява тухлен коридор с дължина над половин миля със стени с височина над 15,2 м от всяка страна. Стените са украсени с над 120 скулптурни лъва, цветя и емайлирани жълти плочки. За празнуването на Нова година е използван Процесионният път, през който статуите на божествата парадират надолу и пътеката е павирана с червени и жълти камъни (редове червен камък върху външните слоеве и жълт ред между тях). Всеки един от тези камъни има надпис отдолу - малка молитва от цар Навуходоносор към главния бог Мардук. Именно този процесен път отвежда до храма на Мардук.
На портата Ищар има плоча за посвещение, написана от гледна точка на Навуходоносор, която обяснява целта на портата и я описва в някои подробности.
"Навуходоносор, крал на Вавилон, верният принц, назначен по волята на Мардук, най-висшият от принцовете, любим на Набу, с благоразумен съвет, който се е научил да прегръща мъдростта, който е разбрал тяхното божествено същество и почита тяхното величие. Неуморният управител, който винаги поема присърце грижите за култа към Есагила и Езида, и е постоянно загрижен за благополучието на Вавилон и Борсипа, мъдрите, смирените.
Пазачът на Есагила и Езида, първородният син на Набопаласар, царят на Вавилон.
И двата входа на Имгур-Елил и Немети-Елил след запълването на улицата от Вавилон ставаха все по-ниски.
Затова съборих тези порти и положих основите им на водната маса с асфалт и тухли и ги направих от тухли със син камък, върху които бяха изобразени прекрасни бикове и дракони.
Покрих покривите им, като положих величествени кедри по дължина над тях. Окачих врати от кедър, украсени с бронз на всички отвори на портите.
Поставих диви бикове и свирепи дракони в портите и по този начин ги украсих с луксозен блясък, така че хората да могат да ги гледат с удивление.
Оставих храма на Есискурскур (най-високата празнична къща на Мардук, Господарят на боговете, място на радост и празнуване за главните и второстепенните богове) да бъде построен твърд като планина в околностите на Вавилон от асфалт и печени тухли".
Портата Ищар е разкопана между 1902 и 1914 г. н.е., по време на които са открити 13,7 м от първоначалната основа на портата. Материалът, изкопан от Робърт Колдуи, е използван при реконструкция на портата и пътя на процесията. През 1930 г. н.е. реконструкцията е завършена в Пергамския музей в Берлин, Германия.
Има няколко музея в света, които са получили части от портата на Ищар: Истанбулският археологически музей, Детройтският институт по изкуствата, Кралският музей на Онтарио, Лувърът, Държавният музей на египетското изкуство в Мюнхен, Метрополитън музей на изкуствата в Ню Йорк, Ориенталски институт в Чикаго и ред други.
