Страхът не е там, за да ви спре, той е там, за да ви покаже, че се интересувате и ви пука

Ние сме вечни ученици на живота. Единствената ни цел е да продължим да учим, да се развиваме и да разширяваме съзнанието си.
Преди хиляди години Конфуций е написал тези думи: "Истинското знание е да знаеш степента на своето невежество." И все пак - независимо дали се корени в гордостта на егото ни или в ниското самосъзнание - ние продължаваме да надценяваме способностите си да постигаме някои неща, въпреки че очевидно не разполагаме с подходящия набор от умения, за да ги постигнем. 

В психологията това се нарича ефект на Дънинг-Крюгер - вид когнитивно отклонение, при което хората, които са некомпетентни в нещо, не са в състояние да разпознаят собствената си некомпетентност. 

Приех тази философия в живота си: аз съм ученик на живота, за цял живот. Надявам се и вие да я приемете. Ако го направите, тогава единствената ви цел ще бъде да продължавате да се учите, да се развивате и да разширявате съзнанието си. Как? Четете книги. Изследвайте нови хобита, търсете нови преживявания или усвоявайте умения. 

Страхът не е там, за да ви спре, той е там, за да ви покаже, че се интересувате и ви пука. Така че сприятелете се със страха, не се борете с него, защото веднъж направиш ли нещо, което те плаши, то става почти незначително малко втория път.
Щом осъзнаете, че страхът е чувство, което се появява само когато се интересувате от нещо, отношенията ви със страха драстично се променят. Преставате да се борите с него. Вместо това започвате да се накланяте към него и да се сприятелявате - което ви поставя на мястото на шофьора и в контрола на съдбата ви. 

Точно тук една малка промяна в мисленето може да ви помогне да преодолеете страха от предприемане на действия - осъзнаването, че ако направите първата малка крачка напред, всичко останало става по-лесно, защото щом веднъж направите нещо, което ви плаши, то става почти незначително малко втория път.

Трябва да повярвате в себе си преди някой друг да го направи. Това е крайъгълният камък, върху който се гради истинската увереност. 
Нека да си изясним това: нищо в живота ви няма да се промени, ако не предприемете действия за създаване на промяната, която искате да видите. А в интерес на истината, най-вероятно няма да си направите труда да предприемете действия, ако изобщо не вярвате в способността си да постигнете тази промяна. Част от това се дължи на факта, че мозъкът ви е създаден, за да ви държи прибрани в зоната на комфорт, но друга част се връща към това: вие не вярвате в себе си и затова не се опитвате да преследвате това, което най-силно желаете.

Тъй като всяко действие, което предприемате - или избягвате - се корени в набор от убеждения, първата стъпка тогава не е да изградите увереност, за да предприемете действие, а да промените самото убеждение. Погледнете навътре в себе си, работете от мястото на идентичността и пренапишете сценария на историята, която многократно си разказвате:

Вярвам, че съм способен да разбера нещата в движение. Знам, че мога да се справя с бурята, когато тя връхлети. Знам, че мога да коригирам платната си, когато задуха вятър. Убедена съм, че мога да намеря начин, когато препятствията се увеличават. Вярвам, че съм способна да постигна това, което съм си поставила за цел. 

Вярата в себе си е светлината, която запалва вашата увереност. И именно вярата в себе си ви кара да се впускате в нови преживявания.
Пътят към истинската вяра в себе си не минава през това да се хвалите с постигнатото или да говорите за това, което ще направите. Не. Пътят към истинската вяра в себе си е да правите точно обратното: Мълчете и оставете действията си да говорят сами за себе си. Защо? Защото истинската увереност говори с мълчаливи действия.