Как и защо да ценим качествата на нашите мъже

Съвременните феминистки искат да ни накарат да вярваме, че всичко, което прави мъжете мъже, е просто социален конструкт - и то негативен. Както казва авторката Беатрис Серано, "гадно е, че живеем в система, която принуждава мъжете да бъдат силни, мъжествени и властни, и която ни внушава, че чувствителният мъж е слаб".

Има ли нещо грешно или лошо в това да харесваш силни, смели и мъжествени мъже?

Но дори тези от нас, които не се определят като съвременни феминистки, понякога намират нещата, които мъжете правят, за озадачаващи и малко обидни. Защо той не може просто да ми каже какво изпитва? Защо не може да изслуша проблемите ми, вместо да се опитва да ги реши? Защо не ми направи комплимент за това как изглеждам? Наистина ли е толкова трудно?

Има причина мъжете да не правят тези неща: и тя е, че те са мъже. А ние сме щастливи, че са такива. Мъжете действат по съвсем различен начин от жените и това е нещо хубаво. Но това означава, че начинът, по който те се отнасят към нас, невинаги има смисъл за нас (и обратното). Мъжете може да не са от Марс, но не са и от Венера. 

Не е необходимо мъжете да станат подобие на жените, за да имат успешни взаимоотношения. Всъщност, независимо от това, което казват съвременни феминистки като Серано, ние не бихме искали да го правят. Искаме мъжете да бъдат мъже: защитници, лоялни, бързи в действията си и готови да водят. Не искаме те да плачат на дивана с кофа сладолед за това колко са били наранени от нещо, което някой им е казал на работа. Искаме те да бъдат нашата опора, рамото, на което ние плачем, планината, зад която стоим и която поема основната тежест на бурята. И ако искаме тези неща - а ние ги искаме - трябва да разберем, че мъжествеността идва с последствия, и да работим с тях.

Жените изразяват любовта си с думи и физическа привързаност. Мъжете изразяват любовта си чрез действия.

Това не означава, че мъжете никога не трябва да ни казват, че ни обичат или че ни ценят - те непременно трябва да го правят. И ние можем - нежно - да им напомним, че имаме нужда от това, ако забравят. Но също така е важно да виждаме и признаваме нещата, които те правят, за да покажат любовта си, така че и те да се чувстват оценени и признати. 

Жените често се разочароват, когато партньорите им се опитват да "решат" проблемите им, вместо просто да ги изслушат. Опитваме се да говорим за това как се чувстваме, а той сякаш дори не ни слуша. Той преминава направо към това какво бихме могли да направим, за да подобрим ситуацията, когато ние просто искаме да изкажем мнението си. Но поправянето на нещата - буквално и метафорично - е това, което мъжете правят, и наистина не бихме искали да е другояче.

Мъжете поемат кормилото и управляват кораба на нашите семейства през бурните морета и в по-спокойни води. Ръцете им са силни, за да ни прегърнат, когато ни боли, и да ни вдигнат, когато се отчайваме. Очакваме от тях да вземат бързи решения и трудни избори и ги обичаме за тяхната решителност и целеустременост. Ако искаме те просто да ни изслушват - вместо да се опитват да поправят - трябва да им го кажем. Никой не обича да гадае.

Вие сте красиви в неговите очи.
За нас новата прическа, новата рокля или драстичната промяна в начина, по който се гримираме, са неща от голямо значение. Напълно бихме забелязали, ако някоя от приятелките ни направи подобна трансформация. Трудно е да разберем защо партньорите ни често не забелязват нещата, които правим, за да изглеждаме добре - особено след като често се опитваме да изглеждаме добре заради тях. Но наистина ли искаме партньорите ни да бъдат хиперфокусирани върху модата и грима?

За вашия мъж вие сте красива жена и той ви обича. Разбира се, той вероятно ще забележи, ако сложите вечерна рокля вместо обичайните дънки и потник - или поне би трябвало да забележи, - но един чифт висящи обеци е същият като друг, що се отнася до него, и вероятно няма представа, че носите балетни обувки вместо маратонки. Не става въпрос, че не забелязва нещата, които правите, за да изглеждате добре, а че ви намира за красива независимо от това какво носите.

Не е престараване да му обърнете внимание на промяната и да поискате мнението му. Той трябва да знае какво е важно за вас, за да го коментира. И ако той ви каже, че изглеждате страхотно, когато сте облечена в потник, не приемайте, че е просто учтив. За него вие сте цялостна опаковка - не милион дребни детайли - и сте прекрасна.

Мъжете и жените се отнасят към света по различен начин. Така и трябва да бъде. Често нещата, които ни разочароват в нашите партньори, са продължение на нещата, които обичаме в тях. Готовността им да се жертват, да ни защитават и подкрепят е езикът на тяхната любов. Ако общуваха повече като нас, те нямаше да са мъжете, които обичаме. Да се научим да виждаме и оценяваме начините, по които нашите партньори ни казват, че ни обичат, е един от начините да ги обичаме в замяна. И е важно, като се има предвид съвременното феминистко настояване, че самата мъжественост е "токсична", да ценим мъжете си за това, че са мъже. Това със сигурност е по-добро от алтернативата.