Има ли нужда да си даваш мнението на непознати

Днес искам да разгледаме една любопитна за мен, а може би и за вас тема, и тя е изразяването на мнение към непознат човек в социалните мрежи.

За целите на текста трябва да внесем малко яснота. Това, че двама души са приятели във фейсбук или в която и да е било друга платформа в интернет, не ги прави приятели в ценностния смисъл на думата. Те са просто два абоната на една и съща социална мрежа, които са се добавили в приятелската си листа.

За мен, да не общуваме изобщо, да нямаме никакъв обмен помежду си, да нямаме комуникация, да не се виждаме, да не се интересуваме от животите си, да нямаме ни най-бегла представа какво се случва в тези животи и как са се развили те, най-общо казано да не се познаваме и да не искаме да се опознаем - но да си даваме едни на други мнението по разни въпроси, е свързано с особен вид самочувствие, леко нахалство и доза извратеност. Наднормено его, което те подвежда, че мнението ти е от значение. Да смяташ, че същият този човек действително го вулнува твоето мнение и то би променило или жегнало нещо в него? В деня му? Нямам това самочувствие, нямам тази амбиция, нямам това желание да давам на всеки един непоисканото си мнение, ерго не го и прилагам. Ще се изненадате, но светът продължава да бъде същият.

Да си представим следното, което е всичко друго, но не и трудно.
Вие не се вълнувате от живота, здравето, семейството, децата на Х. Вие сте просто "приятели" във фейсбук, някога някой е приел поканата за приятелство на другия и така нещата са останали с течение на времето, без смислено продължение, без дори "Здравей, благодаря за приетата покана!". Не си общувате, не комуникирате, нямате качествен обмен. Няма надграждане на тази покана за сприятеляване. Не знаете какво работите, в каква сфера се развивате, с какво се занимавате в свободното си време. Не знаете презимето и възрастта на децата си. Не знаете има ли живи родители и въобще в кой град всъщност живее въпросният човек Х.
Мога да влизам в още детайли, но се надявам, че стана ясно какво имам предвид.

Х пише пост във фейсбук, с който пост споделя разни свои впечатления, въобще прави нещо в своя си профил, в който профил вие сте на гости - може би временно, може би за дълго, who knows.
Изведнъж. Абсолютно от нищото. Вие решавате да изпълзите от прашните ъгли на този профил и да изкажете така важното си мнение по даден въпрос.
Ако Х публикува снимка - вие няма да изразявате мнение. Може би нямате, а може просто да не ви пука. Плъзгате и продължавате напред.
Ако Х публикува нещо смислено, нещо позитивно, градивно, качествено, съдържателно, културно - вие няма да коментирате. Може би не сте видял, може би не ви интересува, може би не ви засяга тази позитивна работа - нямам представа. Това, за което от първо лице имам представа, е, че вас ви няма.
Вие решавате да се покажете и да дадете особено важното си мнение, когато ще възникне спор. Когато нещо вътрешно ви е афектирало, думите на Х са натиснали някакъв бутон у вас и вие искате да напишете тук, сега и в този пост на напълно непознат, воля на своите важни емоции.
Давам си сметка, че повечето хора не могат да усетят колко всъщност нелепо и неудобно е това отстрани. От позицията на какъв давате вашето особено важно мнение на непознат? Защото за мен това е позицията на един никой. Звучи ви грубо и остро? Нима това е лъжа? Вие сте никой.

Да се върнем обаче на хипотезата ми.
Х решава да отговори на вашия коментар, съдържащ мнението ви. Друг път подминава, друг път не обръща внимание, но днес Х е решил, че ще отвърне на репликата ви с дуплика. Нали за това сме тук - да си разменяме мненията.
От вашата камбанария всеки опит за диалог може и да изглежда и звучи като заяждане, но уверявам ви, не всяко аргументирано питане е такова.
А и нима това също не е нахалство, двоен стандарт и високомерие? Пишете непоисканото си мнение на непознат, натрапвате се, но очаквате, че същият този непознат просто ще си стои мирно и ще козирува? Ще ви благодари, може би?
Х ви пита най-адекватно и човешки, воден от чиста логика и нищо повече "Познаваме ли се? В качеството си на какъв идваш тук, за да изразяваш жизненоважно мнение и становище? Колко пъти и по какви теми сме общували? Някога общували ли сме? На каква база се изразява това чуждо мнение от непознат към непознат? Защо непознат човек толкова държи да изкаже мнението си към друг непознат човек?"

Тук вече при вас е настъпило видимо объркване къде се намирате и лек шок.
Поради липсата на координация, започвате още повече да потъвате и отговаряте: "Ама, щом не приемаш чуждо мнение тогава го трий или ме блокирай! Давай трий, аз не държа на мнението си, така че си свободна да триеш и блокираш! След като ми правиш тази забележка, че не се познаваме, тогава повече няма да се обаждам, обаче ти не приемаш различна гледна точка!"

Тоест, получава се следното - вместо от логично зададените въпроси да излезете с малко разум, ловкост, чест и достойнство, вие тотално оплитате краката и езика, удряйки дъното.
Значи на вас не могат да ви бъдат направени забележки, че пишете на непознат, но пък вие спокойно давате заповеди и съвети какво, кога и къде да бъде изтривано? Нищо не трия, защото не ми пречи, но и защото не съм се излагала за да се налага да трия.
Възрастен човек сте, който освен за себе си, вероятно отговаря и за други хора, мислете преди да кажете, напишете или направите дадено нещо - всичко има своите последици.
Когато кажете, напишете, направите нещо, бъдете готов и да посрещнете после последиците с чест и достойнство, ако ви идва много - стойте в ъгъла както до сега. 

Ако за вас това звучи като забележка, то тогава за мен "давай трий'' звучи като заповед. Звучи ми като да правя още едно нещо, което не съм искала да правя. Веднъж, не съм искала, чакала, тръпнела, нуждаела се от чуждо мнение на непознат и втори път - същият непознат ми дава наклон да му трия вече даденото мнение или да го блокирам. Идва логичен въпросът защо въобще даваш това мнение и после, когато и аз отвърна, ти ме съветваш или ми заповядваш да го трия?
А най-силно ми звучи като "аз се изходих, но ти го почисти".

Що се отнася до различното мнение и до чуждата различна гледна точка, нека и тук очертаем честно границите.
Отново да опитаме с пример, примерите са хубаво нещо, харесвам ги.
Когато стоите и чакате на опашка, за да си платите продуктите, казвате ли непременно на непознатата касиерка какво е мнението ви за живота в Бангладеш? Смятате ли, че касиерката се вълнува от вашето мнение за климата в Бангладеш? Прилича ли ви на такъв човек?
Когато отивате на преглед, казвате ли непременно на лекаря, че престилката му е намачкана, а тя не бива да е намачкана? Давате ли му съвети какво да направи с престилката си?
Когато се возите в автобуса, казвате ли непременно на жената, която пътува срещу вас, че има много зле оформена прическа и прилича на смачкана торбичка? В какви отношения се намирате към момента с тази жена?
Нека си представим, че тези хора ви отвърнат и ви реагират. Попитат ви съвсем нормално: "Извинете, познаваме ли се, че ми давате вашето мнение?"
И тук вие отговаряте: "Научете се да приемате чужда различна гледна точка. Гледам ви, застанали сте срещу мен, съответно ви казвам какво мисля и какво е моето важно мнение!".

Наред с всичко гореспоменато, вие правите и безвкусни подмятания и долни внушения, че човекът, който не познавате, не допуска, не приема и не търпи чуждо различно мнение. В това липсва всякаква логика, добри нрави и морал. Колко често сте кръстосвали щпаги заедно, колко често и по какви теми сте общували, за да твърдите, че не приема чуждо мнение?

Освен на словото, съм и мислещ човек, който обича да стъпва върху здрава логика. Не можем да сложим на една и съща скамейка различното мнение на наш близък, на наш роднина на наш приятел, познат, човек, с който имаме отношения - били те роднински, приятелски, професионални, колегиални, близки, далечни - с различното възприятие на напълно непознат човек, с когото по някакво стечение на обстоятелствата сме се намерили в социалната мрежа. Двете неща не са от една и съща страна на везната.

До такава степен всеки навсякъде за всичко дължи мнението си където и както свари, че се подведохме, че то има значение за някого.
Само защото социалните платформи ни дадоха свобода, се превърнахме в лекари, хирурзи, следователи, археолози, политици, разследващи органи, журналисти, водещи, модели, писатели, адвокати, съдии, родители, психолози и въобще експерти компетентни по всякакви въпроси. 
Заради същата тази свобода, започнахме да изливаме на посоки мнението си, смятайки го за важно, нужно, търсено, меродавно и желано.
Смятайки, че сме в правото си да бъдем нахални и високомерни и съответно тези, към които проявяваме низките си страсти, са длъжни да бъдат търпеливи и толерантни към нас. 

Близката ви приятелка, с която последно говорихте за здравето си и непознатата Светла Стоилова от Горна Оряховица, но ваш виртуален приятел във фейсбук - не се интересуват в еднаква степен и сила от вашето мнение. 
И това е повече от нормално.
В тази история няма лоши и добри герои. Няма черни, нито бели.
Просто има едни объркани хора, на които трябва да им се обясни подобаващо какво представлява тяхното мнение за вас и защо е по-разумно да си го запазят.