Душевно изкривените хора, които никога не намират своето щастие

''В света има много зли хора. Науката постигна големи крачки, но това което тласка човека да направи вреда, остава неразбираемо, може би защото дълбочината на злото е непостижима за нас!'' – Дейвид Макалъм

Нужно е само малко да се вгледате и ще откриете подобни сприхави, вечно неразбрани, негативни, мрънкащи злобни и нещастни хора, които не могат да намерят мястото си в живота. Може би се чудите каква е причината да носят тези тежки товари в душата си и да не успяват да се радват на най-красивото чудо наречено живот. А причината се крие в психическите деформации, които тези хора са получили в своето детство и изкривеното съзнание, което е почерк на изстрадали и болни хора. Тези хора, освен че никога не успяват да открият своето щастие, но по-скоро са се насочили към това да объркват и живота на останалите, за да могат да запълнят своите душевни липси и по този начин да се почувстват значими в този свят. Истината е, че човек не се ражда лош и негативен, а трудните събития чертаят неговата наклонност да не вярва на никого и да не може да изпитва никакви човешки чувства. 

Всички хора в някакъв етап от живота си са склонни да изпитат негативни чувства, като ревност, завист и гняв, но истината е, че нормалният човек така е проектиран, че да може да се справи с тях, като или използва най-доброто лекарство срещу тях – любовта към себе си и другите - или напълно ги игнорира от съзнанието си, докато психично изкривените и дори извратени хора, хранят душата си по този начин и с колкото повече омраза и нещастие се сблъскват в живота, толкова повече задоволство от себе си изпитват те.
Може би ще си кажете, че тези хора са направени от по-лош материал, но истината е, че всички хора по света сме направени от един и същи, но просто по различен начин всеки човек е успял да го моделира и да създаде своята личност въз основа на емоциите, които е преживял в миналото си.

''Честните хора разпознават себе си, като правят лоши неща с повече тромавост!'' – Чарлз Пеги

Тези хора не познават чувства под формата на състрадание, нито пък загриженост и обич, за тях света е толкова жесток, колкото в действителност са и техните собствени мисли. В идеята си да видят как останалите страдат, те са способни да се облекат с различни душевни дрехи и да скрият своите тъмни помисли, които никога няма да им дадат покой и да им позволят да изпитат щастие. Душевно изкривените хора са станали такива, защото срещу себе си са виждали единствено омраза и тъга, след което постепенно са започнали да изграждат своя свят върху руините на горчилката и за тях е станала фикс идея да отмъщават за тази болка, която носят в душата си. За огромна жалост все повече стават хора по света страдат от тази болест, а лекарството, което може да ги изцери постепенно започва да изчезва в днешно време, защото за повечето хора е по-добре да живеят в свят изпълнен със страдание, егоизъм, злоба и мъка, отколкото да дадат частица от себе си любов. 

''Не вярвам в демоните. Безразличието и неразбирането могат да създадат злоба. Много често онези, които изглеждат зли хора, всъщност са жертва на злоба!'' – Макс фон Сюдов