Италия се посещава с очи и сърце

4 април 2022

Понеже навън се върна зимата и застудя, ще ви върна заедно с мен през лятото в Италия.

Снимките са от Наполи, Позитано и околностите.

В това място се влюбих завинаги и създадохме чудесна връзка. Там, където улиците са попили мириса на пица, паста, риба и вино.Там, където капучиното е най-истинско и вкусно. Родината на канолите, от които изядох с килограми. Звукът на скутерите, клаксони на коли, морето и птиците. Потракване на токове и шляпването от джапанка.

Жена, продава маракуя и ананас на пазара, а зад гърба ѝ, на преносим котлон къкри паста болонезе. Просяк спри пред магазин на Louis Vuitton, наметнал кашон на Dior. Дете рита топка от вестник. Блясък срещу сграда без прозорци с баня на партера и картон вместо прозорец, пералня на балкона и телевизор, който предава мач на живо. Италия бие, а Наполи изригва. Пие се лимончело на поразия. Заведенията черпят с пица и паста, животът е празник и пиршество.

Излива се вино в литри, пеят се песни, вее се италианския флаг, заря, фойерверки оцветяват нощта. В този момент целият свят е италиански, а те са господарите на живота и щедростта. Сервитьор, готвач и собственик на ресторанта, в който празнуваме победата им се обръща към мен:

Много ти върви залъка и чашката, искаш ли да останеш в Наполи и да ми бъдеш жена?

В неделя сме при родителите на вилата до Рим. Ще готвиш паста и ще имаме три деца: Дженаро, Адзура и Иммаколата. Ще те водя на море в Пулия. Зимата сме на Сардиния. Почти останах. На косъм бях да не се кача в самолета.

Денят в Италия не спира никога, той преминава в нощ, а тя се влива отново в сутринта със същото темпо. Часовникът не съществува, всичко се движи в собствен ритъм и усещане. Закуската плавно преминава в богат и пищен обяд, а той неусетно става вечеря, под жаркото слънце и динамичния ден.

Италия диктува времето, а не две стрелки.

Италия има безброй вкусове. На вино. Лимончело. Джелато. Каноли. Аранчини. Пиадини. Фритатина. Риба. Кафе. Сирена. Море. Солта в косата. И предимно на любов. Италия се посещава с очи и сърце. И предимно със сърце. И веднъж пламне ли любовта, огънят ѝ остава вечен.