Алесандро Микеле изцяло промени Valentino

Като човек, който някога обожаваше и боготвореше Valentino, виждам, че старателно се правят опити и нелепи шеги марката да бъде представена като нещо ново, но единственото, което очите и душата ми продължава да открива, си е работата на Алесандро Микеле такава, каквато беше преди време за Gucci.

Алесандро притежава един много характерен почерк, от който очевидно не просто не иска да избяга, а и не може. Алесандро е добър в правенето на такъв вид спектакли, но мода ли е това? Алесандро Микеле интелектуалният хитмейкър на модата ли е? Не, защото където и да се премести, в която и модна къща да отиде, Микеле прави едно и също, а последното най-малкото е липса на въображение и креативност, които се замаскират с лъскави думи и кичозна фасада. Като редактор, който силно очаква седмиците на модата и с какво ще ни провокират, изненадат, обогатят или разочароват този път дизайнерите и екипите - ще ви кажа едно - липсва ми Пиерпаоло Пичоли. И понеже следях работата му и се възхищавах на това, в което превърна и издигна Valentino, вярвам, че сега също страда. Творчеството на Пиерпаоло Пичоли беше и остава ненадминато.

Това ревю беше трудна хапка за преглъщане, а както знаете аз рядко си служа с подобни изразни средства. Не се залага толкова на висша мода и стил, колкото на провокация, зрелище, светлини и забулен скрит смисъл. 

Пролетната и дебютна за висшата мода колекция, дизайнерът озаглави ''Vertigineux''. Първоначално помислих, че това също е някаква игра на думи и следва да се тълкува като болестта вертиго, защото главозамайването е сигурно. В дебюта си на модния подиум Микеле сякаш се е борил с главозамайването, което се появява, когато си изправен пред безброй избори и пресяваш безкрайните препратки. 

Моделите вървяха пред електронни екрани, на които се изписваха разхвърляно думи като ''възторг'', ''разрушение'' и ''съпоставяне'', облечени в колекция, вдъхновена от вътрешния свят на Микеле. Разхвърляна се усещаше и самата колекция, състояща се от 48 визии.

Ето как Микеле описва колекцията си: ''Съзвездие от визии, които треперят и се разтварят във вихъра на изброяването, жива картография, която съхранява следи от визуални и символични спомени, повествователен архив, в който кръстосаните препратки пресичат епохи и култури, а ехото на минали истории резонира в настоящето''.

Може би Алесандро Микеле трябва да създаде своя собствена марка, заради отличнителния си стил, където да изрази и разгърне пълния си потенциал. Общото усещане е сякаш Микеле има много какво да покаже и държи да го представи непременно в една колекция тук и сега.