Коледата на Мишо

Зимата дойде по-красива от всякога. Диплите на пухкавата ѝ бяла рокля се спускаха над града така, сякаш искаше да скрие всичко възможно най-бързо под фустата си. Леденият ѝ дъх докосваше земята и тя в миг замръзваше като огледало, в което се отразяваха безброй хора, причудливи образи и светлини.

Съвсем скоро колите станаха елфски къщи със странни форми, а върху електрическите стълбове се образуваха навявания толкова големи, че заприличаха на оловни войници с големи бели шапки.

Тази сутрин Мишо се събуди с особено настроение. Като че му предстоеше нещо важно, а не знаеше какво. Това, което го заливаше, беше някаква смесица от усещания, хем се вълнуваше, хем денят изглеждаше съвсем делнично обикновен.

Той стана и заби нослето си в прозореца. Усмихна се на прекрасния ден. Първите слънчеви лъчи колебливо докосваха снега и той блестеше примамливо като красива декорация на коледна играчка. Веднага щом закуси изскочи навън. Тръгна по улиците щастлив в търсене на своите приятели за поредното ваканционно приключение.

В ума му прескачаха безброй игри и пакости, които да направят заедно. Чувстваше се голям да майстори снежни човеци с метли и тигани, искаше нещо вълнуващо. Снежен бой, състезание с шейни или пък снежни топки по току-що измитите витрини на центъра. Можеше и да се скрият някъде и да целят натежалите клони на дърветата, за да се изсипят върху някой случаен минувач.

- Ех, помисли си той! Класика! - и се усмихна.

В началото не обърна внимание, но постепенно у него се загнезди чувството, че нещо не е наред. Всичко си беше постарому, но все пак различно. Хората не си говореха, вървяха със забучени в снега очи, увити през лицата с плътни шалове.

Никой не се спираше никъде. Кафетата и ресторантите бяха затворени. На магазините висяха табелки да не се скупчват хора, а търговския център не работеше. Странна работа - помисли си Мишо. Сякаш е Коледа, ама наобратно.

Нещо липсваше, но докато крачеше унесено към къщи, още не знаеше какво. Прибра се и разгърна коледната книжка, която купиха с майка му от миналогодишния благотворителен коледен базар.

На първата страница има рисунка на деца, които украсяват елха. Едно момче е качило на конче малкото си братче и се надига на пръсти, за да му помогне да достигне върха на елхата и да постави голяма коледна звезда.

Поради загубеното равновесие децата са паднали на земята и следващата картинка показва как се заливат от смях. После всички са насядали около коледната трапеза с вуйчовци и лели, майки и бащи, баби и дядовци, братовчеди и съседи... А на края на сутринта всички се прегръщат и поздравяват за коледното чудо - Рождество Христово.

Ето, това е! Очите на Мишо грейнаха така ярко, като че ли беше решил някаква много сериозна загадка. Липсва Коледният Дух! Преди време той си спомни как баба му разказваше приказка, че Коледният Дух е внук на Дядо Коледа.

В началото на месец декември той го изпраща по света, за да подготви всичко за празника. Грейват елхите по площадите, улиците се обсипват с украса, коледните базари отварят и от малките къщички започват да летят примамливи звуци, аромати и светлини. Децата правят коледни тържества, сурвачки и пишат писмата си до Дядо Коледа. Хората се събират с близки и приятели, купуват подаръци, които да разменят на празника.

Мишо погледна коледния календар. Малка островърха шапчица на джудже показваше, че е 19-ти декември. Но по нищо не личеше, че Коледа предстои. В нишките на детективския му ум се редуваха различни хипотези, но все се връщаше основно към една. Някой е скрил Коледния Дух. Значи внукът на дядо Коледа е отвлечен! - извика Мишо, сам изумен от откритието си.

Няма време трябва да направи нещо. И той се втурна към бюрото, за да изпълни важната мисия, да пише до Дядо Коледа. Но не обичайното писмо с желания за безброй джаджи и скъпи подаръци. Трябваше да го информира, че неговият внук е изчезнал, поради което хората не са подготвени и тази година Коледа е на път да се провали.

Зимният ден се изниза толкова скоро, че Мишо едва успя да прати писмото си по пощата. Легна си, но спа неспокойно, почти през цялото време се въртеше, а унесите му бяха кратки и изпълнени с тревога и напрежение.

Чак призори той заспа дълбоко и започна да сънува приказен сън. Той е в къщата на Дядо Коледа в Лапландия. Навсякъде тичат забързани елфи. Един по-възрастен елф чете безкраен списък, отмята нещо по него и от време на време намества очилата си и мърмори.

- Хайде, побързайте! Всичко сглобено да отива в отдела по опаковане. Всичко опаковано да се разпредели за надписване и декорация. Качвайте подаръците внимателно в шейната! Сложете стикер със стъклена играчка на чупливите подаръци... Някой да нахраните елените! - разпорежданията нямаха край.

В другата част на къщата, разположен в удобното си кресло, до камината, Дядо Коледа се готвеше да сътвори поредното чудо. Винаги преди всяко пътуване той се чувстваше изморен и може би малко остарял. Но знае, че когато облече плюшения си костюм обшит със златни кантове и се качи на вълшебната си шейна, сякаш получава цялата енергия на света и като миг обикаля земята, за да донесе на хората мир, любов и топлина.

На вратата се почука и в стаята надзърна едно момче. Около седемнадесет годишен, с буйна кестенява коса и живи, блеснали очи. Изпълнен с вълнение и ентусиазъм той прескочи пространството до камината и съвсем скоро се изправи пред Дядо Коледа.

- Здравей Дух! - каза белобрадият старец. Готов ли си моето момче?

- По-готов не мога и да бъда! - отвърна момчето и погледна дядо си с любов и възхищение.

- Тогава тръгвай и без глупости! Направи всичко както обикновено. Дай ми знак, когато моментът настъпи!

- Не се тревожи, дядо. Всичко ще бъде наред. Ще следвам звездата и ще обиколя земята. В полунощ на 24 декември всичко ще бъде готово, както винаги.

Звънкият му смях отекна в стаята и той изчезна точно толкова бързо, колкото се появи. Напълни торбата със сладкиши и меденки, сложи си от курабийките с пудра захар и шоколад, взе няколко соларни бастунчета за всеки случай и три ябълки. Облече ярко зеленото си палтенце, обсипано със звънчета, лампички и картинки и тръгна.

Както винаги мина първо през замръзналата равнина, после през езерото покрито с лед и навлезе в гората на неговите братовчеди горските духове. Тъкмо си проправяше път през една по-голяма преспа, когато се подхлъзна и падна. Торбата му изхвърча, а той изведнъж започна да пропада в някакъв тунел, който му се стори безкраен, тъмен и студен.

Когато се събуди видя, че е светло и тъй като не знаеше какво се е случило, нито колко време е минало, реши, че трябва да тръгва възможно най-бързо, за да не закъснее. Огледа се за торбата, но не я видя и потегли без нея. По пътя щеше да си набави всичко нужно. Засили се и направи точно две крачки преди да падне отново на земята.

Ама какво става тук? Помисли си Коледният Дух. Никога преди не ми се е случвало подобно нещо. Разтърка очите си и видя, че всъщност има прозорец, който стои на пътя му и не му позволява да продължи. Той беше съвсем тънък и така блестящ от чистота, че не правеше никакво впечатление. Пълната му прозрачност създаваше усещане, че можеш да докоснеш света, докато всъщност си сам и изолиран.

- Добре дошъл! - каза нежен момичешки глас.

Коледният Дух рязко се обърна и още по-объркан пристъпи няколко крачки назад, докато гърбът му отново се блъсна в стъклото на прозореца.

- Не се плаши! Аз съм Вирусина, а ти си в моя дом.

Коледният Дух се изуми съвсем. Пред него стоеше красиво момиче, с огромна корона на главата. Тя имаше остри шипчета, върху които бяха закрепени 19 бели диаманта.

- Коя си ти и какво искаш от мен? - каза Коледният Дух.

- В същност нищо, просто да прекараме малко време заедно.

Коледният Дух беше едновременно поласкан и изненадан. Чувството му за дълг започна да се боричка с това да постъпи като кавалер и накрая последното надделя. Какво пък толкова - помисли си той. Само за малко, няколко дни, а после ще навакса загубеното време като впрегне всички божии твари на помощ.

Скоро дните се превърнаха в седмици и Коледният Дух започна да усеща, че ще му е все по-трудно да навакса загубеното време. Не беше пратил и вест до къде е стигнал, а така рискуваше Дядо Коледа да прати джуджетата да го търсят и да му докладват, че е провалил празника, докато стои изолиран в стъкления дом на Вирусина.

- Трябва да тръгвам. - каза един ден той на Вирусина.

- Не разбра ли? Ти си отвлечен. - отвърна му тя.

Очите на Коледния Дух се ококориха. И докато се колебаеше точно как да формулира въпроса си, тя продължи:

- Аз съм орисана да живея в изолация и самота. Бях малка, когато докато играех с най- добрата си приятелка тя се разболя лошо. Отне ѝ много време да оздравее и да се възстанови. Тогава нейната кръстница ме омагьоса да стоя далеч от хората, за да не мога да им навредя. Стоя в тази стъклена къща и гледам живота напълно безучастно. Но най-тежко е щом настъпят Коледните празници.

Всяка година всички се събират и празнуват заедно, а аз ги наблюдавам затворена през тези стъклени прозорци. Не мога да ги докосна и прегърна, не мога да помириша гозбите, нито да вкуся курабиите. Гледам светлините отдалеч, изолирана и вечно сама. За това тази година реших да те отвлека. Докато ти си при мен, всички хора ще бъдат тъжни, изолирани и самотни.

Мишо се събуди така все едно бе сънувал кошмар. В главата му имаше ясен план за действие. Коледният Дух е отвлечен, а той - трябва да го спаси. Тръгна набързо, защото нямаше никакво време за губене. Излезе от града, мина по моста над замръзналата река и малко преди да навлезе в гората чу смях и боричкане край пътя.

Три джуджета нещо мърмореха, после се заяждаха, целеха се с топки, смееха се и пак започваха да се боричкат.

- Вие пък кои сте? - попита Мишо изумен.

- Ние сме от отдела по борба срещу вирусите. Хи, хи... - започна де си киска едното джудже.

- Джуджета ли сте?

- Ами даа, да не мислиш, че сме от ония смотльовци елфите с щръкнали уши и пискюли на обувките? – отвърна на въпроса с въпрос най-малкото от трите джуджета и също се разсмя.

- О! Ами супер! - каза Мишо. Вчера изпратих писмо на Дядо Коледа, за да му съобщя нещо много важно. Неговият внук е отвлечен и Коледа е на път да се провали.

- Знаем - каза средното джудже. - За това сме тук, умнико. Дядо Коледа помоли Феята на сънищата да му покаже къде е внукът му, а нас прати, за да ти помогнем да го спасиш. Това, което сънува снощи е истина и ние трябва по-скоро да освободим Коледния Дух.

Мишо беше първоначално изненадан от хода на събитията, които се случваха толкова бързо, че едва успяваше да осъзнае всичко до край, но постепенно свикна с новата ситуация и бързо се сприятели с пратениците на Дядо Коледа. В игри, смях, закачки и весели истории от предходни Коледи, те стигнаха до гората, в която беше изчезнал внукът на белобрадия старец.

- Я, вижте - каза най-малкото джудже! - Това е торбата на Коледния Дух, а тук има нещо като... Ооооо! - чу се само вик и джуджето не можа да довърши, защото пропадна в дълъг, тъмен и мрачен тунел.

- Трябва да го последваме! - решиха всички единодушно и скочиха един след друг в тъмната бездна.

Първото джудже беше намерило соларните бастунчета от торбата на Коледния Дух и осветяваше с тях странната подземна пързалка, в която бяха попаднали всички. Не след дълго се озоваха на земята с глухо тупване. Премръзнали и гладни те се нахвърлиха върху лакомствата за из път, които Дух си беше приготвил.

До този момент Мишо изглеждаше куражлия, макар да се съмняваше вече в правотата на постъпката си. Наруши накуп всички правила на възпитанието, на които старателно го учеха неговите родители вече десет години. Тръгна без да каже къде отива, говори с непознати, храни се с чужда храна, при това намерена някъде и оставена от някой друг.

Ако тази работа няма нищо общо с Дядо Коледа, твърдо ще остана без подарък. - помисли си той, малко преди да заспи.

А на сутринта всички бяха свежи и отпочинали. Както всяко утро и това донесе надежда и мъничко успокоение за Мишо, защото джуджетата бяха все още наоколо - и или това бе най-дългият сън, който сънува, или той наистина участва в нещо много важно, най-важното на света - спасяването на Коледа!

- Вижте! - възкликна средното джудже в този момент! Това е Коледният Дух!

Всички извърнаха глави в посоката, която то показваше. Действително Коледният Дух им махаше с ръка и им говореше нещо, но те не го чуваха.

Затичаха се, но тъкмо когато щяха да се приближат се удариха в нещо твърдо и паднаха на земята.

- Ама че работа! - каза Мишо, изумен за пореден път от развоя на събитията. Сякаш има някаква невидима преграда.

- Нарича се стъкло, умнико! - важно отбеляза най-голямото джудже.

- А сега? Какво ще правим почуди се средното?

- Почакайте! Имам идея каза най-малкото и бръкна в торбата на Дух. Ето, вземете по една ябълка. На три хвърляме.

- О! Чудесна идея! - възкликна Мишо - Това и аз го мога! - и се заоглежда за по-твърд сняг, който да оформи в здрава, снежна топка.

Както и решиха хвърлиха едновременно "бомбите си" и стъклото се пръсна на хиляди малки, ледени късчета. Всички извикаха развеселени.

- Хайде! - каза Мишо на Коледния Дух - Трябва да тръгваш! Спасен си! Ние ще се справим с Вирусина.

- Не мога - каза Дух - Прекарах две седмици затворен с нея и е възможно да съм станал опасен за хората.

- Вярно. - казаха джуджетата - Трябва ни нов план.

Мишо се умълча. Спомни си, че като беше малък баба му даваше чай от шипки и му измазваше гърлото с мед, когато е болен. Огледа се наоколо, имаше само сняг и борови иглички.

- Хей ти, какво се замисли? - попита Мишо най-голямото джудже.

- Нищо... - каза Мишо - Просто си спомних мен как ме лекуваха като бях малък. Но тук не разполагаме с нищо.

- Аз имам малко мед с джинджифил. - каза най-малкото джудже.

- Аз пък няколко шепи шипки. - каза средното.

- Аз нося два нара, защото много обичам техния сок. - включи се най-голямото джудже.

- Това е чудесно! - възкликна Мишо - Ще приготвя отвара, която ще дадем на Коледеня Дух. Още щом тръгне, той ще започне да я раздава на хората, за да се предпазят от болестта на Вирусина.

В това време Вирусина ги наблюдаваше и кротко плачеше.

Това означава, че аз пак ще бъда сама на Коледа. Ще гледам отново през затворените прозорци без да мога нито да вкуся, нито да помириша празника.

- Нищо подобно отвърна Мишо. Тази отвара ще помогне на хората да не боледуват и те ще могат да бъдат заедно, а ти ще се освободиш от прокобата веднъж завинаги.

******

- Коледа е! Мишо възкликна и скочи от леглото. Хукна стремглаво към елхата, както винаги. Но изведнъж се сепна и се спря. Отиде до прозореца и въздъхна с облекчение.

Хората се прегръщаха и поздравяваха за празника. От врата на врата обикаляха неговите приятели - облечени като сурвакари, а бабите и дядовците отново им се радваха и кичеха гегите им с гевреци, а калпаците с пуканки.

Няма значение какъв подарък имам под елхата. - помисли си Мишо - Важното е, че спасих Коледа!