Защо сме толкова повърхностни, когато красотата е в самите нас

Замисляли ли сте се колко време на ден губим в това да изглеждаме красиви, а всъщност красотата я носи всеки в сърцето си. Времето, в което живеем, ни подтиква да се стремим да бъдем съвършени и по-добри от другите. Но дали външнияy вид има чак толкова голямо значение за краткото време, в което сме тук на Земята. Непрекъснато ни се втълпява и по телевизията и по рекламите, че трябва упорито да гоним съвършеното тяло, съвършената визия и да изглеждаме блестящо, но никой не ни казва, че има и по-важни неща в този свят, а именно чувствата и любовта. Всъщност те ни правят истински значими и щастливи, а не перфектната визия и лъскавите дрехи - те просто са една опаковка, а съдържанието е много по-важно.

Когато всички се стремим към това така желано съвършенство, постепенно губим частица от себе си – докато се вглъбяваме в единствено във визията си, не отделяме време на хората, които държат на нас, на чувствата, които от страх да не бъдем наранени, потискаме през целия си живот. Всичко това ни превръща в ходещи манекени без душа – в хора, които до такава степен се стремят към съвършения живот, че забравят дребните неща, които всъщност ни правят хора.

Дали едно богатство и живот в лукс биха ни дали необходимото спокойствие и щастие – едва ли. Щастието е там, където са любимите хора. Шастието е здраве и любов. Все неща, които забравят да ни казват, в опитите да ни направят така еднакво съвършени и перфектни, сякаш правени под шаблон – хора със съвършен външен вид, но без душа. Хора, които не вярват в доброто, а в неща, които в действителност нямат никакъв смисъл – съвършената визия и богатство, защото щастието не е в тях.

Задавали ли сте си въпроса колко от времето през целия живот прекарваме в показност и в това да се стараем да подражаваме на другите, да се правим на хора, които не сме? Всичко това ни изхабява и уморява, и когато стигнем до момента за равносметка, обикновено съжаляваме за изгубеното време, което сме прекарали в опити да бъдем съвършени, вместо истински. Съжаляваме за това, че не сме успели да се насладим на живота на красивите неща в него, на мечтите, любовта и истинското приятелство – нещата, които в действителност ни правят истински хора.