Волфганг Херндорф: "Чик или Защо взехме ладата"

"Чик или Защо взехме ладата" от издателство "Емас"

Две момчета, току-що излезли във ваканция, една раздрънкана лада "Нива" от периода на соца и пътищата на Германия. Толкова е било необходимо на Волфганг Херндорф, починал за съжаление съвсем млад, за да развие около тези персонажи абсолютния бестселър на немската литература за млада публика: "Чик или Защо взехме ладата".

Да, защо. Защо едно петнайсетгодишно момче оставя разкошната берлинска вила с басейн и всякакви съвременни екстри на техниката, за да го тръска от сутрин до вечер соц таратайка и да спи на изтърбушени седалки?

Защо иначе, освен от любов. И защо неговият приятел търпи същите несгоди? Защото това е приятелството – да помогнеш в нужда.

Майк не е сред любимците на момичетата в училище. Нищо, че е най-добър на висок скок, например. Нищо, че не е грозен, тъп и прочее. Той просто е скучен, не владее способността да се прави на "непукис", да говори с апломб глупости или да върши "чаровни" простотии. И никой не се сеща да го покани на своето парти.

Татяна от отсрещния чин – също. А чернокосата балканска красавица Татяна така е легнала на сърцето му, че от там не може да я помести дори кран от фирмата на неговия баща, едрия строителен предприемач Клингенберг. Седмици наред Майк подготвя собственоръчно своя подарък за рождения ѝ ден, но как да го връчи, след като не е получил зеленото листче с поканата?

Андрей Чихачов – Чик е новият ученик в класа и новият мигрант. Неговият произход е обвит в мъгла, гъста като ноемврийските тумани над Москва река, а името му не могат да произнесат дори учителите. Русия – повтарят тихо всички, макар видът на Чик да е откровено средноазиатски.

Руска мафия, подземни сделки, брат в затвора, тайни милиони... Всичко е допустимо за Чик. И Чик нищо не опровергава. Една едва чуто произнесена дума и един негов поглед са достатъчни да откажат "отворените" гимназисти от подигравки завинаги. Един-два пъти седмично идва къркан на училище, но кой учител ще посмее да му каже дума? Нали седи тихо най-отзад и не пречи!

И така... Кажи-речи целият клас се готви за партито на годината, а Майк лежи на терасата в огромната вила, водата на басейна проблясва примамващо в горещия ден. Сам си е господар – майка му е на поредно лечение в клиника за алкохолици, а баща му е на тежка двуседмична конференция с младата си секретарка.

Идилия. Или почти, защото мисълта за Татяна е способна да разруши дори една идилия в стил аркадски роман. И тогава се появява Чик, мафиотът, от когото всички се страхуват. И измисля как да откъсне Майк от неговата мирова скръб – като му предложи да погостуват на роднините му във Влахия.

Но откъде кола? Как откъде, като има такава на съседната улица и никой не си я търси. Но къде е тази Влахия – след като никой не я знае, значи трябва да се намери. В търсене на неизвестната страна момчетата оставят зад гърба си лъскавата столица и поемат по черните пътища и през дивите полета на бившата социалистическа Германия.

Безбройните преживявания и срещи с обикновени и необикновени хора им връщат вярата в доброто и в човека, а Майк започва да различава истинските стойности в живота.

Написана на разговорния език на младите, изпъстрена с жаргон и на места дори с вулгаризми, книгата носи хумор, непринуденост, но и много ненатрапчива житейска мъдрост и беше отличена с Наградата на Германия за младежка литература.

След като я обикват милиони читатели в близо 30 страни, достига култов статус в родната Германия, световнопризнатият режисьор Фатих Акин я екранизира... историята на Майк и Чик идва и при нас, благодарение на издателство "Емас".