Природата лекува: Преоткриването на духа

Големият швейцарски психиатър и психоаналитик К. Г. Юнг, който почина през 1961 г., е написал, че хората са "замърсени" с твърде много цивилизация, но досегът с природата може да ги пречисти.

Подобно на Айнщайн, Юнг вижда в Космоса и природата да действа духовна сила. Цялата му работа като психиатър и психоаналитик се определя от това убеждение. Според него, за разлика от твърденията на много съвременни невробиолози, човешкото съзнание не може да се редуцира до чисто материални процеси. Юнг не крие своята любов към растенията – писал е например колко тайнствени са дърветата и че според него те олицетворяват скрития смисъл на живота.

По тази причина в гората се чувствал най-близо до най-дълбокото значение и вдъхновяващото въздействие на живота исе изпълвал с почит. В природата и жизнените ѝ процеси Юнг търси и намира смисъл и значение.

Виктор Франкл, невролог, психиатър и основател на логотерапията, пише с болка за "страданието от станалия безсмислен живот". Липсата на смисъл разболява, твърди Франкл, докато усещането на смисъл е предпоставка за психическо и физическо здраве. Търсенето на смисъла в природата обаче се затруднява и дори става невъзможно, когато редуцираме природата и дори собственото си съзнание до отделни молекули. В епохата на радикалния материализъм уж липсващият смисъл със сигурност е причина за увеличаването на психичните и физическите разстройства.

Арнд Бюсинг, немски лекар и професор по медицина в университета "Витен-Хердеке", се занимава със значението на човешкото търсене на смисъл и ролята му във възникването на болести и за здравето. Във връзка с търсенето на смисъл той използва понятието „духовност“. Това е първична човешка потребност, тя съществува в нас отделно от религиозното обвързване. Според Бюсинг духовността е търсене на смисъл и значение, на собствения произход.

Вече става ясно, че въпросът за произхода на живота е дълбоко свързан с човешката духовност. Дефиницията на духовността, формулирана от Бюсинг, обхваща чувството за свързаност с другите, с природата и с духовните сили, които действат в живото и в природата. Ако в природата вече не се намира нищо духовно, защото е "премахнато", първичната човешка потребност от духовност се лишава от част от основата си.

Духовността изпада в криза едновременно в две отношения. Тя се манифестира в процеса на развитие и съзнанието на съответния човек. Ако следваме радикалния материализъм, значи и съзнанието трябва да е чиста илюзия. В този светоглед на природата е отнето духовното, а на човека е отнето съзнанието. Това са два основни принципа в духовното възприемане на смисъла.

Да не забравяме нещо много важно: въпреки всички опити на модерната наука да обясни живота и съзнанието на чисто материално равнище, досега това не е постигнато. Оставаме си с безброй обещания, но нито едно не е изпълнено.

Нито Лорънс Краус ни накара да повярваме, че Вселената може да възникне "от Нищото", нито пък на биолозите се удаде да произведат живот от безжизнена материя само чрез химични реакции. До 80-те години на ХХ век учени тръбяха в медиите, че много скоро ще обяснят възникването на живота от първичния бульон чрез чиста химия, но от десетилетия на това поле цари затишие.

Дълго време слушахме самоуверените предсказания на невробиолозите как много скоро ще започнат да четат човешките мисли в мозъка. Изследването на мозъка обаче все още е много далеч от възможността науката да обясни логично как от чистата химия възникват субективни мисли и усещания. Не е достатъчно да познаваме физиката на зеления цвят или да знаем как се преработва зелената светлина в мозъка.

Когато гледаме зелените листа на дървото, ние преживяваме зеленото. Не мозъкът вижда зелено, а ние виждаме зеленото. Ние преживяваме как се усеща гледането на този цвят, събираме сетивни впечатления, изпитваме чувства. Нито един неврохимик или неврофизик не е в състояние да обясни това "как".

Дейвид Чалмърс, когнитивист, професор по философия в Австралийския национален университет в Канбера, ръководи тамошния Център за изследване на съзнанието. Чалмърс принадлежи към най-влиятелните съвременни философи, които се занимават с човешкия дух.

Известен е с разликата, която прави между простия и трудния проблем в изследването на съзнанието. Относително лесни за разгадаване са психични явления, които не са свързани със субективно преживяване. Как преработваме шумове на физическо ниво? Как учим? Как възникват двигателни импулси? Всички тези проблеми могат да бъдат решени.

За момента напълно нерешими са обаче "трудните" проблеми в изследването на съзнанието. Всеки път, когато преживяваме нещо субективно, когато осъзнаваме как се усеща нещо, се изправяме пред научна загадка. Защото химичните реакции нямат усещания. Ако беше материална машина, човекът щеше да ходи, за да ходи, да говори, за да говори, да спи, за да спи.

Тогава нямаше да има кой да преживее какво означава да правим всичко това. Лисицата, която броди из гората, присъства в тялото си и в света като цялостно същество. Тя знае какво е да изровиш дупка в горската пръст или да усещаш кората на дървото под лапичките си, докато се катериш.

Става дума все за една и съща лисица, която има достъп до своята вътрешна перспектива. Никой не може да влезе в потока на съзнанието ѝ и да стане тази лисица, дори да сме навлезли в детайли в лисичата мозъчна химия и я реконструираме в лаборатория.

Чалмърс не прави разделение между материя и дух и изхожда от предположението, че съзнанието е един вид природна константа. Според него материята има и физически, и нефизически свойства. Последните се проявяват при хората и животните като субективни преживявания, определени от австралийския философ като "куалия".

Има материални процеси, които съпътстват живота, но животът не се изчерпва с тях. Който си мисли, че е разбрал едно дърво, защото го е разложил до последната дребна частичка, той се лъже. Липсва силата, която държи всичко заедно.

Епохите, културите идват и отминават. След радикалния материализъм пак ще съществува наука. През изминалите столетия много учени са си обяснявали човека като механична конструкция от зъбни колелца и лостове. Състоянието на техниката през съответната епоха винаги се е отразявало върху възгледите за човека.

Днес живеем във времето на електронна обработка на информацията и разглеждаме човека като компютър. Който си мисли, че сме стигнали до върха на знанията си за човека и природата, нека прочете няколко исторически книги. Ще дойде друго време и всичко ще се промени. Лично аз съм убеден, че човечеството отново ще се върне към цялостната гледна точка върху света. Природата ни показва как става.

И днес, както е било винаги, можем да научим от нея много неща за самите нас. Растенията и животните, поляните и речните брегове, планините и горите винаги ще ни привличат като с магия. В тази връзка природата ни предлага още един важен аспект на being-away: да се махнем от общество, където ни принуждават да функционираме като машини и което дори ни обяви за машини по рождение. 

Познанията от природата, които ни убеждават, че не сме машини, а нещо много повече, са може би най-важният лечебен код на природата през XXI век.

Клеменс Арвaй , из "Природата лекува". Откъсът от книгата е предоставен от издателство "ЕРА".

"Природата лекува"

Как растителните вещества в гората стимулират нашата имунна система?

Кои свойства на природата могат да се използват в борбата срещу рака?

Какъв е лечебният потенциал на общуването с животни?

Как прекият контакт сприродата влияе на нашите органи и клетки?

Клеменс Арвай ни дава достъпни и полезни насоки как да използваме лечебната сила на природата. Той цитира интересни случаи от практиката на свои колеги, лични преживявания и наблюдения, както и споделен професионален опит, за да илюстрира несравнимите терапевтични способности на природата.

Арвай е активен привърженик на новата, революционна наука екопсихосоматика, която изразява тясната връзка между психиката, тялото и природата,като ясно заявява, че няма как хората да са здрави, ако не опознаят и пазят природата. Той разглежда различни аспекти на тази зависимост – човешкото здраве и природата, медицината и природата, лечебния код на природата – защо тя наистина лекува.

Клеменс Арвайе роден през 1980 година, инженер и биолог, завършил екология и приложна ботаника. Автор на няколко книги, в които акцентира върху лечебната връзка между човека и природата. „Природата лекува“ е интересна, полезна и интригуваща книга за всеки съвременен човек, независимо от това в какъв вид медицина вярва – академичната, алтернативната, аюрведичната, холистичната.