Наръчник за работа с тревожността и фобиите

„Наръчник за работа с тревожността и фобиите“ е многообхватна, изчерпателна и практична книга. Авторът Едмънд Борн започва с изясняване на същността на тревожността и очертаване на целия спектър на нейните проявления: от умерената, почти дифузна тревожност през паническите пристъпи до натрапливостите и специфичните фобии, които може да възпрепятстват сериозно живота и функционирането ни в различни области. 

Много подробно са разкрити психичните и физиологичните процеси при страдащите от тревожни разстройства, характеровите черти, генетичните предразположености, когнитивните нагласи, както и всички обстоятелства и фактори, които обуславят патологичните нива на тревожността. И ако факторите и проявленията на този феномен са толкова разнообразни, то закономерно е подходът за преодоляването му да е комплексен, обхватен и холистичен.

Стратегиите за работа обхващат много нива – тяло, поведение, чувства, мисли, междуличностни отношения, самоуважение и духовност – и са обособени в раздели, някои от които са: физическа активност, хранене, работа с чувствата, грешни вярвания, вътрешен монолог, релаксация, медитация, лекарствена терапия, личен смисъл и т.н. Съдържанието на книгата покрива може би цялата съществена информация по темата и всички възможни терапевтични подстъпи към този род разстройства.

За кого е предназначен наръчникът?

И за терапевти, и за пациенти (изключение прави само разделът за лекарствата, които изискват лекарско предписание, който за пациентите е просто информативен). За терапевтите той е ценно, обобщено и обогатяващо помагало, но по-важно е от каква полза може да е за пациентите. Всеки, който се съмнява, че страда от повишена тревожност или тревожно разстройство, има възможност да провери това с тест. С тест може да оцени също нивото на тревожността си и да конкретизира „диагнозата“ си. В книгата са включени много такива помощни тестове, сред които е и въпросникът, който помага за подреждането на жизнените приоритети и открояването на целите и смисъла в собствения живот (за много хора не така ясни). Освен тестовете има и конкретни упражнения и насоки за подбор на стратегии според индивидуалните потребности и прогресии за самостоятелна работа. Тоест наръчникът е изцяло пригоден за самопомощ (като се изключат, разбира се, най-тежките случаи, иискващи психиатрично лечение).

Отвъд статистиката всеки от нас изпитва тревожност в една или друга степен – едва ли е нужно да се уточнява, че обстановката в света е, меко казано, благодатна за това. Нещо повече, ако всеки от нас се замисли, ще се сети поне за двама свои близки или познати, преживявали или преживяващи панически пристъпи, и за поне един с някаква фобия. Доказателство за полезността на книгата са седемте ѝ издания, преводите ѝ на множество езици и наградата „Бенджамин Франклин“ на американската Асоциация на независимите книгоиздатели за особен принос в сферата на психологията.

За автора

Едмънд Борн е психолог и психотерапевт, специализирал се в областта на тревожността и тревожните разстройства. Стажът му като терапевт е вече над трийсетгодишен, а зад гърба си има седем книги – всичките посветени на тревожността и тревожните разстройства. Една от тези книги е „Наръчник за работа с тревожността и фобиите“.

Откъс

Ако страдате от някое тревожно разстройство, вероятно се интересувате какви са причините за проблема ви. Може би си задавате въпроси, като: „Защо получавам панически пристъпи? Унаследил ли съм ги, или са последица от начина, по който съм отгледан? Какви са причините за развитието на фобии? Защо се страхувам от нещо, което знам, че не е опасно? Какво поражда обсесиите и компулсиите?

Симптомите на тревожните разстройства често изглеждат ирационални и необясними: съвсем естествено е да се запитаме „Защо?“ Но преди да разгледаме подробно различните причини за тревожните разстройства, нека внесем две общи пояснения, които трябва да се имат предвид. Първо, познаването на причините за тревожните разстройства ще ви помогне да разберете как те се развиват, но не ви е необходимо, за да преодолеете своя конкретен проблем. Ефективността на представените в този наръчник разнообразни стратегии за превъзмогване на тревожните разстройства – като релаксация, физическа активност, терапевтично излагане, промяна на вътрешния монолог и погрешните убеждения или работа с чувствата – не зависи от познаването на причините в тяхната основа. Колкото и интересна да е информацията в тази глава, тя съвсем не е онова, което ще ви „излекува“. Второ, пазете се от идеята, че има една първопричина или един тип причини за кое да е от тревожните разстройства. Независимо дали си имате работа с панически пристъпи, социална фобия, генерализирана тревожност, или обсесивно-компулсивно разстройство, приемете, че не съществува единствена причина, която, бъде ли премахната, проблемът ще изчезне. Тревожните разстройства се предизвикват от разнообразни причини на множество различни нива: наследственост, биологични процеси, семейна среда и начин на отглеждане и възпитание, обуславяне, настоящи стресори, вътрешен монолог и система от лични убеждения, способност за изразяване на чувствата и т.н. Главите в тази книга съответстват на различните нива, на които можете да постигнете разбиране за причините за тревожните разстройства и работите за възстановяване от тях.

Някои специалисти в сферата на тревожните разстройства поддържат теории за „единствената причина“. Тези теории свръхопростяват същността на тревожните разстройства и имат в основата си една от следните две погрешни линии на разсъждение: биологична заблуда и психологична заблуда. При биологичната заблуда се приема, че дадено тревожно разстройство се причинява само от даден биологичен или физиологичен дисбаланс в мозъка или тялото. Напоследък например има тенденция причините за паническото разстройство, а също и за обсесивно-компулсивното разстройство, да се свеждат единствено до биологичното ниво. Приема се, че паническото разстройство възниква в резултат на дисфункция в определени части на мозъка, като амигдалата и синьото петно (locus coeruleus), а обсесивно-компулсивното разстройство се причинява от недостиг на невротрансмитера серотонин – или дисрегулация в серотониновата система от неврони в мозъка. (Невротрансмитер е химично вещество, което позволява предаването на нервните импулси от една нервна клетка на друга.)

От полза е да се знае, че в паническото разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство може да имат роля физиологични дисфункции. Това несъмнено е от значение за лечението, но то не е достатъчно основание да се приема, че паническите пристъпи и обсесивно-компулсивното разстройство са само физиологични нарушения. Остава въпросът: Какво причинява самото физиологично нарушение? Може би хроничният стрес вследствие на психологичен конфликт смущава функциите на амигдалата и синьото петно при паническото разстройство. А хронично потисканият гняв допринася за неблагоприятна промяна в нивата на серотонин в мозъка при обсесивно-компулсивното разстройство. Психологичните конфликти и потисканият гняв от своя страна може да са следствия от начина на отглеждане и възпитание. Тъй като първопричина на всяко физиологично нарушение може да е стресът или други психологични фактори, заблуда е да се приема, че тревожните разстройства биват причинявани само (или даже предимно) от физиологични дисбаланси.

При психологичната заблуда се допуска същата грешка в противоположната посока. При нея се приема, че причината за, да кажем, вашата социална фобия или генерализирано тревожно разстройство е израстването с родители, които са ви пренебрегвали, изоставили или малтретирали, в резултат на което у вас е възникнало и се е затвърдило дълбокото чувство на несигурност или срам – което е причина за фобийното отбягване и тревожността ви в зрелостта. Макар да е възможно семейната среда в детството да е допринесла съществено за сегашните ви проблеми, има ли основание да се приема, че тя е единствената причина? И в този случай няма. Така биха останали пренебрегнати възможните влияния на наследствените и биологичните фактори. В крайна сметка не всички деца, които израстват в дисфункционални семейства, развиват тревожни разстройства. По-правдоподобно е допускането, че проблемът ви е резултат както от 1) наследствена предразположеност към тревожност (а може би и фобия), така и от 2) условия в ранното детство, които са способствали развиването на срам и/или несигурност.

Накратко, идеята, че вашите специфични затруднения са само физиологично или само психологично нарушение, пренебрегва факта, че биологичните и социалните фактори си взаимодействат. Биологичните нарушения може да са „подготвени“ от стрес или психологични фактори; психологичните проблеми на свой ред може да са повлияни от вродени биологични нарушения. Просто не е възможно с категоричност да се определи кое е първопричината или т.нар. коренна причина. В този ред на мисли, един всеобхватен подход за възстановяване от паника, фобии или тревожност не може да се ограничи до изолираното третиране на физиологични или психологични причини. За пълното и трайно възстановяване е необходимо прилагането на цял набор от стратегии за въздействие на няколко различни нива – биологично, поведенческо, емоционално, мисловно, междуличностно и дори духовно. Именно този многоизмерен подход е предмет на следващата глава.

Причините за тревожните разстройства варират не само според нивото, на което възникват, но и според времевия период, в който оказват своето действие. Има предразполагащи причини, които от раждането или от детството ви подготвят за развиването на паника или тревожност по-късно. Има и настоящи или краткосрочни причини – обстоятелства, които катализират началото на, да кажем, паническите пристъпи или агорафобията. А има и поддържащи причини – фактори в настоящите ви начин на живот, нагласи и поведение, които поддържат тревожните разстройства след като вече са се развили. В останалата част от тази глава са разгледани в повече подробности и трите типа причини. Включен е и раздел за биологичните причини, който ще ви запознае с някои от популярните хипотези за връзката между физиологичните дисбаланси в мозъка и паническите пристъпи и тревожносттта.