Монтесори за бебето

Основавайки се на принципите, разработени от педагога д-р Мария Монтесори, книгата „Монтесори за бебето“ показва как да отгледаме бебето си от раждането до навършването на една година с любов, уважение, осъзнатост и спокойствие. Книгата предлага множество практически идеи, за да разбираме по-добре какво всъщност се случва с бебето ни и съзнателно да му съдействаме да се учи и развива. От тук ще научите:

• Как да се подготвим за родителството – физически, емоционално, интелектуално и духовно.
• Как да станем активни наблюдатели, за да разбираме какво всъщност иска да ни каже бебето ни.
• Как да създадем Монтесори пространства в дома си, включително „позитивни“ зони, където да няма забрани и ограничения.
• Как да подготвяме занимания, които стимулират развитието на движенията и речта на бебето, съобразени с индивидуалното му темпо.

„Монтесори за бебето“ ще ви помогне да отгледате спокойно и щастливо бебе, способно уверено да изследва света.

За автора

Симон Дейвис е Монтесори учител, лицензиран от Международната Монтесори асоциация, както и автор на популярния блог и инстаграм профил The Montessori notebook, където дава съвети, отговаря на въпроси и провежда онлайн обучения с родители от целия свят. Живее със семейството си в Амстердам, където води часове за деца и родители в Монтесори училище „Джакаранда Трий“.

Откъс

Утробата е първата подготвена среда за бебето ни. Още преди да забременеем, ние можем доста да помислим за физическата и емоционалната среда, в която ще посрещнем бебето си.

От физическа гледна точка ние искаме телата ни на бъдат силни. Можем да отделим време, за да се информираме как да се погрижим за тялото си, за да го подготвим да износи едно бебе (за рождената майка), как да произвеждаме здрави сперматозоиди (за рождения баща), как да се подготвим емоционално да посрещнем бебето (в това число и осиновители или родители, които не износват сами бебето си).

Можем също да подготвим и емоционалната си среда, добавяйки съставки като любов и приемане, така че, когато бебето ни се появи, да знае, че е прието и обичано. Когато едно бебе не е планирано, задачата на родителя е по време на бременността да достигне до състояние на приемане, така че бебето да се почувства желано и обичано. Можем да кажем на бебето, което зачеваме или което вече е заченато: Ти си толкова желано! Ти си толкова обичано!

Част от подготовката на средата, в която ще приемем бебето си, е да се запознаем с всичко нужно за грижата и отглеждането на едно бебе. Родителството е трудна професия, която упражняваме по двайсет и четири часа в денонощието в продължение на осемнайсет и повече години. В същото време е прекрасно да се свързваш с детето си и да му помагаш да се превърне в най-добрата версия на себе си. Можем да четем книги. Още по-добре – можем да прекарваме време (за предпочитане по цял ден) в дома на някого, който има бебе, за да помагаме в грижата за него и да видим какво е нужно за отглеждането му.

Ако имаме партньор, можем още преди да заченем, и по време на бременността да започнем да водим разговори за своите надежди и мечти за общия ни живот и което е още по-важно, за ценностите и визията за семейството ни. Кой ще се грижи за бебето и как? Защо създаваме бебе на този свят?

Можем също да проверим очакванията си и да се подготвим (доколкото е възможно) за промяната. Може да сме свикнали да контролираме изцяло живота си. Може да се наложи да вземем предвид, че ще има неща, от които сигурно ще трябва да се откажем – поне за известно време. Може да се наложи да поработим върху себе си, за да изградим пространство на вътрешен мир, в което да можем да се потапяме в онези дни, когато всичко ще е малко хаотично.

Можем да забавим темпото и да се обърнем навътре към себе си. Ако се опит­ваме да забременеем, може да се наложи да направим място за това в живота си. Трябва да помислим дали да не направим някои промени (да намалим ангажиментите си, да намерим повече време за себе си, да дишаме и медитираме, да прекарваме време да размишляваме в тишина), за да дадем възможност на тялото, ума и сърцето си да забавят темпото, за да са готови за зачеване.

Готови сме за бебето си.

По време на бременността.

Първата среда за бебето

Как е възможно развитието на едно бебе да е такъв идеален процес? Как се делят клетките и всяка една от тях знае точно какво трябва да прави? Бременността и раждането са може би най-сложните и природно интелигентни процеси, на които тялото ни е способно.

Наред с мъдростта, която сме натрупали по време на Монтесори обучението си, което покрива темите за зачеването и бременността, един от любимите ни източници на информация по темата е Памела Грийн – Монтесори педагог, дула и помощник-акушер повече от трийсет години. (Дулата напътства и подкрепя майката и бебето по време на раждането.) На нейните експертиза и знания се опира по-голямата част от това, което споделяме тук.

Животът на нашето бебе се развива още в утробата и ние можем да научим толкова много от него и за него. Ето десет неща, които можем да направим по време на бременността, за да опознаем бебето си и да се приготвим за прехода към родителството.

1.         Осъзнайте, че бебето ви вече възприема толкова много

Бебето ви попива толкова много още от утробата чрез сетивата, които се развиват. То не е пасивно. То възприема своята първа среда.

Таблицата на следващата страница очертава част от това развитие: „Какво възприема бебето още докато е в утробата?“

2.         Свържете се с бебето си и го приветствайте

Можем да разговаряме с бебето си, да му пеем, да го масажираме, като потъркваме корема си, и да изградим помежду си връзка, докато е в утробата. Нашият глас, музиката, докосването ни, движението ни и ритъмът на тялото ни, всички те ще се превърнат във важни опорни точки за бебето в утробата ни. Тези връзки създават безопасна, любяща и приемаща емоционална среда в утробата, която кара бебето ни да се чувства желано. Можем да свирим на някакъв инструмент, да пускаме любимата си музика, да танцуваме, да му четем и да следим всеки начин, по който бебето ни реагира. Ако имаме партньор, той може да се свърже с него, като докосва и масажира корема, като говори и пее на бебето. Ако има братя и сестри или други членове на семейството, те могат редовно да се свързват с бебето чрез докосване, говорене, разказване на истории, смешки или песни. Можем да забележим дали бебето реагира по различен начин на вибрациите на нашите гласове.

Ако имаме други деца, лесно можем да забравим, че сме бременни, защото сме заети да задоволяваме нуждите на всички. Можем да си отделяме време, да поспрем през деня, за да послушаме бебето, да включим в това и по-големите деца и може би да отредим специално време вечер за допълнително свързване.

Практикуването на йога за бременни може да ни помогне да намерим време през седмицата, в което да се обърнем навътре към себе си, да забавим темпото и да се свържем с бебето.

С наближаването на раждането можем да танцуваме, за да приветстваме бебето с цялото семейство, или да отпразнуваме появата му с ритуали или тър­жества с близки приятели.