Кийт Мансфийлд: "Бъдещето накратко"
От HighViewArt
"Бъдещето накратко. 200 футуристични концепции и технологии, които ще променят света" от издателство "Книгомания"
Какво крие бъдещето? Как ще живеем, работим и ще се забавляваме? Какви нови технологии ще се появят? Ще еволюира ли човечеството – може би към вечен живот? Изправени ли сме пред заплахи за съществуването на вида ни… и дори на цялата Вселена?
Бъдещето накратко разглежда тези и още много други фундаментални въпроси, дава кратки и ясни обяснения по разнообразни теми – от криптовалути и световни правителства, до генна терапия и колонизиране на чужди планети, обрисува последиците, вариращи от утопия до катастрофа.
На близо 420 страници с черно-бели илюстрации се проследяват като на кинолента историята на промените, които ни предстоят, и как ще се отразят върху човека. Засягат се теми като начин на живот, промени в обществото, технологии и наука, дефицити и решения, световна политика, войни, изкуствен интелект и много други.
Включените са и теми като: има ли заплаха за човечеството, каква ще е съдбата на планетата Земя и Вселената, ще се осъществяват ли космически пътувания, ще постигнем ли безсмъртие – те не целят всяване на апокалиптични мисли, а по-скоро имат роля на предупреждение и стимул да вземем мерки и изградим стратегия за противодействие навреме – например намаляване на въглеродните емисии, политика срещу застаряване на населението в определени държави и т.н.
Кийт Мансфийлд всъщност е много оптимистичен за времето, в което живеем, и смята, че днес всички сме късметлии. Ето защо:
"В цялата история на човечеството днес се живее най-добре. Бедността е най-ниска, а продължителността на живота е най-висока. Страшни болести, като едрата шарка и детския паралич, са заличени.
Можем да проследим скоростта на човешкия напредък от аграрната революция преди десет хиляди години до Ренесанса, изобретяването на книгопечатането и научната и индустриалната революции. Това развитие е пряко свързано с живота в общности и по-късно в градове, както и с обмяната на идеи.
С изобретяването на компютъра в средата на ХХ век почти цялото човешко познание днес е на една ръка разстояние; можем да споделяме мисли с широк кръг от приятели и колеги – никога не сме били по-свързани."
Макар да виждаме миналото, не можем да го променяме. За разлика от него бъдещето е изцяло потенциал, който хората могат да моделират. Важното е да се следва ходът на прогреса и да не се обезкуражаваме от т.нар. шок от бъдещето, съветват ни учените.
Към тази теза са се придържали изявени имена като Робърт Бойл, който предсказва трансплантацията на органи и използването на постоянно изкуствено осветление; Никола Тесла е далновиден за появата на роботите; Артър Кларк споменава в романите си за сателити, развитието на комуникацията и появата на смартфоните, а Айзък Азимов – безпилотните автомобили.
Най-общо казано, за да предвидят бъдещото състояние на една система, учените съставят компютърен модел, в който се задават първоначални условия и се провежда симулация на тази "динамична система" във времето.
Звучи парадоксално, но значително по-лесно е да се предскаже климатът след 15 години, отколкото времето след 15 дни поради дългосрочните тенденции, които намаляват отделните ефекти от краткосрочните.
"Бъдещето накратко" отговаря и на въпроса защо предвиждаме бъдещето: "защото искаме да го моделираме" и за да следим тенденциите. Трябва да имаме предвид обаче, че скоростта на прогреса непрекъснато се увеличава. Така технологиите водят до индустриалната революция и технологичният напредък днес се е превърнал в синоним на модерно развитие.
Поради засиления обмен на идеи между хората се предвижда достигане на технологична "сингулярност" в бъдеще, след която ще настъпи качествен скок, свързан с технологично ускорение от много по-висок порядък от този, установен с настъпването на индустриалната революция например. Какви ли ще са преломните събития, които ще формират нова технологична среда?
"Най-големите промени ще бъдат тези, които не можем да предвидим – ключови изобретения, които напълно ще преобърнат познатия ни свят. Това е определението за сингулярността – точката, в която изкуственият интелект ще промени света ни до такава степен, че собственият ни човешки интелект ще стане несъстоятелен." – обобщава Кийт Мансфийлд.
Съдържанието включва: Как ще живеем; Обществени промени; Технологии на бъдещото; Недостиг и решения; Политика, война и етика; Пътят към безсмъртието; Трансхора и постхора; Изкуствен интелект; Заплахи за човечеството; Космически пътувания и колонизация; Свръхнапреднала наука; Съдбата на Земята и Вселената.
Превод от английски: Боян Вагалински
За автора
Кийт Мансфийлд публикува в сферата на науката и технологиите повече от двайсет години. Занимавал се е с теоретична физика в колежа "Тринити" в Кеймбридж, а в момента работи с Института за бъдещето на човечеството в Оксфорд и с Инициативата за екзистенциален риск в Бъркли. Автор е на три научнофантастични романа.
Из книгата
Поглед към бъдещето - дизайнерски бебета, дистанционна работа, дигитални наркотици и още...
Справочникът на Кийт Мансфийлд "Бъдещето накратко" (изд. Книгомания) дава както конкретни отговори, така и очертава тенденции в редица области на познанието. Авторът представя в хронология 200 футуристични концепции и технологии, които ще променят света.
Някои от тях ще се сторят на читателя твърде смели, абстрактни, непостижими, дори невъзможни, но всички те свидетелстват за развитието на човешкия ум и способността му да изобретява и да променя цивилизацията.
През 1964 г. развиващият 250 км/ч японски "Шинкансен" или "влак-куршум" открива нова ера във високоскоростните железници.
Когато през 2012 г. е одобрено изграждането на скоростна линия между Сан Франциско и Лос Анджелис, с очаквано завършване на първия етап между 2027 и 2033 г., Илън Мъск изразява разочарованието си от мудния темп и предлага радикално нова технология, "хиперлуп", която може да съкрати планирано то 160-минутно пътуване до под половин час при скорост до 1200 км/ч.
Капсула с електрическа турбина в предната си част, изтласкваща назад нагнетявания при носа въздух, се движи в тунел с ниско налягане. Тунелът може да бъде изграден върху пилони по протежение на съществуваща магистрала, черпейки енергия от слънчеви панели. В бъдеще тунелите ще преминат под земята.
"Върджин Хайпърлуп Уан" на Ричард Брансън е сключила споразумения с няколко правителства за развиване на технологията в идните десетилетия. В още по-далечна перспектива хиперлуповете ще са идеални за ниското атмосферно налягане на Луната или Марс – когато планетата бъде тераформирана.
Традиционното обучение, при което един учител разпространява еднакво съдържание сред сравнително голяма група ученици, скоро ще приключи. В бъдещето ще учим със свой темп, следвайки собствените си интереси, получавайки индивидуално адаптирано образование, разработено и доставяно от изкуствен интелект.
Фондацията "Гейтс" подпомага развитието на набор от дигитални инструменти за преподаване и оценяване на представянето. Така учителите ще могат да отделят повече време на по-слабите ученици.
По-умните също ще имат полза. Бъдещото образование няма да приключва със завършване на училището или университета. Ученето през целия живот е важно за преквалифицирането и самоусъвършенстването в бъдеще, в което повечето работа се върши от машини.
Масовите отворени онлайн курсове (МООК) позволяват на студентите да се обучават в някои от водещите институции в света. Перспективите са огромни – един милион души годишно биха могли да учат за финалния изпит по математика в Кеймбриджкия университет или да придобият магистърска степен в Харвардското бизнес училище.
Градовете са триизмерни пространства. Действащият предимно наземно транспорт е ограничаващ фактор за доброто функциониране на градските системи. Откритата през 1863 г. лондонска подземна железница е първият опит за триизмерен транспорт.
Много градове са последвали примера, но претоварените наземни градски магистрали продължават да разделят общностите. Бостънското "Голямо копаене", завършено през 2007 г., е подобрило тази ситуация, но огромният преразход е показателен за трудностите, свързани с "тунелирането".
Развитието на подземния транспорт ще бъде възможно само при намаляване на разходите с цели порядъци. За да даде тласък на иновациите в тази насока Илън Мъск основава "Боринг Къмпани", чиято цел е постоянно разширяваща се мрежа от тунели с неограничен брой нива, позволяваща високоскоростен транзит до всяка дестинация – първият тунел-прототип е отворен през 2018 г.
Когато цялата транспортна мрежа бъде скрита под земята, ще се оформят красиви градски пространства без превозни средства и транспортни коридори, а в по-далечно бъдеще ще бъдат изградени и междуконтинентални тунели.
Сензационната видеоигра на Уил Райт от 1989 г. "Сим Сити" вдъхнови специалистите по градоустройство и компютърните маниаци, прокарвайки идеята за "умни" градове.
В тях технологиите регулират трафика и транспортните системи, енергийните централи, водните запаси, обработката на отпадъците, прилагането на законите, дейността на училищата, библиотеките, болниците и всички останали услуги. Това ще стане възможно чрез интернет на нещата.
Един от първите примери се появи през 2011 г. с мобилното приложение "Смарт Бъмп". Докато жителите на Бостън шофират, приложението изпраща до кметството местоположението на засечените чрез акселерометъра на мобилния телефон дупки по пътя.
Дори в бъдеще градовете да се управляват чрез изкуствен интелект, ще трябва да имаме предвид, че алгоритмите му ще отразяват и политическите решения.
Колкото "по-умни" стават градовете, толкова по-надеждна ще трябва да бъде дигиталната им инфраструктура, особено когато достигнем до автоматизира ни, самоподдържащи се системи, в които роботи чистят улиците, доставят стоки и изграждат инфраструктурата спрямо отчитаните тенденции.
