Къде се крият вампирите, гундураците и върколаците - книгата за деца от Красимир Мирчев и Виктор Паунов излиза в ново издание
От Enthusiast
Съществуват ли таласъмите? А русалките и самодивите? „Вампири, гундураци, върколаци“, издавана от „Ентусиаст“, ще запознае малките читатели с тайнствените създания, които вълнуват българите от прастари времена.
С майсторски написан текст от Красимир Мирчев и изящните илюстрации на Виктор Паунов мистичните същества от легендите и митовете оживяват.
Красимир Мирчев е преводач от френски език и писател.
Работи като главен редактор на сп. „Панорама“ и като редактор в издателствата „Профиздат“ и „Труд“. През 1997 г. получава специална награда на Съюза на българските писатели. Мирчев превежда и представя на българската публика автори като Маргьорит Юрсенар, Албер Камю, Ромен Гари, Емил Чоран и Мишел Турние.
Виктор Паунов е един от най-популярните български художници. В момента е ръководител на катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ в Националната художествена академия.
От началото на кариерата си работи в сътрудничество с различни издателства и има проектирани графични дизайни и илюстрации за повече от 2000 книги, в това число 50 издания за деца и юноши.
След „Мимето“ от Асен Босев, „Топлата ръкавичка“, „Майчина сълза“ и „Лъв без опашка“ от Ангел Каралийчев, както и „Весел зоопарк“ от Михаил Лъкатник, „Вампири, гундураци, върколаци“ също става част от поредицата „От библиотеката на мама“ на „Ентусиаст“. Така малките читатели ще могат да се запознаят със знакови литературни творби от детството на родителите им.
Тайнствените създания, за които Красимир Мирчев разказва, умело се крият под прага на дома, изпълзяват от хралупите, свират се в пещерите и беснеят неуморно нощем по пътища и дворове. Хората се погаждат с тях от векове: знаят как се шие риза за змея, кога се оставя паничка с жито пред иконата на свети Харалампи (господаря на чумата) и къде да намерят росен, за да пренощуват под него. Лоши и добри, те придружават българина от люлката до гроба, той ги усеща, познава ги още от приказките край огнището, та чак до наши дни.
Според редактора на „Вампири, гундураци, върколаци“ Гергана Рачева тази книга дава възможност да се навлезе в необятния и плашещ свят на страшното и непознатото по най-сигурния начин – със слово и образ.
Откъс от книгата:
Дълбоко под прага на къщата, скрит така, че никой не го вижда, лежи стопанът. Той е змия, огромна и силна, много дълга и много дебела.
Стопанът е пазител на дома от болести, от зли магии и бедствия, от завистници и лоши хора. Всички го тачат; дойде ли празник, канят
го на трапезата. Е, той не идва, но чува поканата и е доволен. Случва се наистина да огладнее и тогава почуква тук-там или се явява някому
насън, за да каже какво иска. На другия ден хората оставят в ъглите малко храна. Влезе ли в дома млада невяста, намазва с мед и масло около огнището и при прага, та да разбере стопанът, че е от своите, да пази и нея.
Ако се покаже на двора, това е предупреждение – задава се беда. Какво трябва да се направи? Знаят старите жени. И да няма в къщата, у съседите непременно живее поне една, малко баятелка, малко вещица и магьосница. Нея питат. Нивите, градините и лозята също имат стопани. Стаени са в синорите и пазят от мишки, гъсеници и друга напаст.
Стопан си има и Земята. Отначало тя приличала на гладка пита и не се побирала под похлупака на небосвода. Господ я омесил, навил я
като баница и така се вдигнали планините и хлътнали доловете. Тогава се видял и стопанът на Земята. Увит е около нея като обръч на буре.
На три пъти Господ творил човека. Най-напред го измайсторил джидже – мъничък-мъничък, педя човек. Толкова дребни били джиджетата, че не можели да надникнат в гърнето, за да видят дали бобът се е сварил.
Лутали се в тревите, зверовете и гадините лесно ги затривали, не можели и полска работа да вършат, за да се изхранят. Бързо се изгубили и само туктам покрай днешните хора останало да преживява по някое. На такова джидже все му се иска да е някой друг, да е големец, цар, предводител. Двайсет и четири пъти се вижда наум силно и могъщо, двайсет и четири пъти се намира пак същото.
И понеже сам дяволът съветвал Господ Бог при правенето му, не е хубаво човек, като излезе сутрин, първо да срещне джидже. В такъв случай, за да му е спорен денят, трябва да се върне, да постои малко и чак тогава да излезе. Не канят джиджето да коледува и да сурвака, да бъде цар на Трифон Зарезан.
Така си живее покрай хората – хем е с тях, хем е отделено, като да напомня, че светът е можел да бъде и друг, че и Господ не е улучил отведнъж, когато е правил човека. Кой знае, може и днешните хора някой ден да станем като джиджета покрай други хора, в някакъв различен свят...
Четете още: Нов ужасяващ трилър от Никола Бьогле
''Натуралистът'' – изкусен криминален трилър с научни мотиви
