Джером Джером: "Трима на бумел"

"Трима на бумел" от издателство "Колибри"

"Трима на бумел" излиза от печат през 1900 г., единайсет години след главозамайващия успех на "Трима в лодка". Книгата незаслужено е критикувана като по-слабо продължение и може би в някои отношения тя действително не се издига на висотата на предшественика си.

Но коронните епизоди в нея не само че не отстъпват по експресивност на езиковия изказ, но я задминават със своята енергия и ярка образност! Пътешествието из Германия не предоставя на един писател като Джером възможности да се развихри така, както го прави с лодка по Темза, която той познава в нейното течение до Оксфорд в най-големи подробности, но това с нищо не е навредило на качеството и популярността на описанието с излезлите на бумел англичани.

Реката в първия случай обединява комичните фрагменти и запазва целостта на повествованието, докато във втората книга Джером е принуден да се придържа към други правила. Тук той разчита на Германия и на отношението на англичаните към нейния народ.

За автора

Джером Клапка Джером е английски писател и драматург, най-популярен с хумористичните си романи и разкази. Роден е през 1859 г. в Уолсол, Централна Англия. През 1873 г. напуска училище, след което работи като железопътен чиновник, учител, актьор и журналист.

Придобива известност с втората си книга "Празни мисли на един празен човек" (1886). "Трима в лодка (без да броим кучето)" днес може да се намери на всеки език, който разполага с писменост, и няма момент от появата й досега, в който да не е била налична на книжния пазар.

От 1892 до 1895 г. Джером издава, заедно с Робърт Бар и Джордж Браун Бърджин, списанието "The Idler", в което публикуват автори като Идън Филипотс, Марк Твен и Брет Харт. В имперска Германия "Трима на бумел" е включвана дълги години в списъка за христоматийно четене.

И все пак да припомним, че причината за появата на тази книга е самият забележителен "бумел" и не по-малко забележителната дружба между трима приятели, които я правят шедьовър, неотстъпващ на "Трима в лодка".

Откъс

ГЛАВА I
Трима мъже имат нужда от промяна — Случка, показваща пагубните последици от лъжата — Нравственото малодушие на Джордж — Хрумванията на Харис — Врели-некипели за стария моряк и неопитния ветроходец — Екипаж със завиден апетит. Опасността да се отплава, когато духа откъм морето — Заядливостта на Етълберта1 — Влагата край реката — Харис предлага поход на велосипеди — Джордж си мисли за вятъра — Харис предлага Шварцвалд — Джордж си мисли колко ще е нанагорно — Планът на Харис за справяне с катеренето — Мисис Харис се намесва

– Трябва ни промяна – каза Харис.
В този момент вратата се отвори и мисис Харис надникна да каже, че Етълберта я праща да ми напомни да се прибера навреме заради Кларънс. Ако питате мен, Етълберта излишно се притеснява за децата. На момчето нищо му няма. Сутринта беше на разходка с леля си, а като е с нея, стига само да погледне с въжделение витрината на някоя сладкарница, и тя го вкарва вътре и го тъпче с понички и пасти, докато той не започне да ѝ се моли да престане и възпитано, но твърдо откаже да сложи и хапка повече в уста. После, разбира се, на обяд изяжда само една порция пудинг и Етълберта решава, че е тръгнал да се разболява. Мисис Харис добави, че няма да е зле да побързаме да се качим горе, за да не изпуснем изпълнението на Мюриел, която щяла да рецитира "Чай при Лудия шапкар" от "Алиса в страната на чудесата". Мюриел е второто дете на Харис – осемгодишно умно, схватливо момиче, но аз предпочитам да я слушам как рецитира сериозни неща. Обещахме да си допушим цигарите и веднага да се качим. Помолихме я също да има грижата Мюриел да не започне без нас. Тя обеща да забави изпълнението, стига да може, и си излезе. Щом вратата се затвори, Харис продължи прекъснатото изречение:

– Знаете за какво говоря: пълна промяна.
Въпросът беше как да я получим.
Джордж предложи командировка. От Джордж друго не може и да се очаква. Ергените смятат, че на омъжената жена не ѝ стига умът да се отдръпне от пътя на парен валяк. Познавах един млад мъж, инженер, който реши да отскочи до Виена "по работа". Жена му попитала "по каква работа". Той казал, че ще обикаля мините в околностите на австрийската столица и ще пише доклади. Тя обявила, че идва с него – била от тези жени. Той се помъчил да я разубеди: обяснил, че мините не са място за една хубава жена. Тя отвърнала, че я гонело същото усещане и по тази причина няма да слиза с него в забоите; щяла да го изпраща сутрин и след това да се забавлява до завръщането му, като обикаля виенските магазини и си пазарува туй-онуй, от което има нужда. Той не намерил начин да се измъкне, след като сам бил подхвърлил идеята, и десет дълги летни дни наистина обикалял мините в околностите на Виена, а вечер пишел дълги доклади, които тя собственоръчно изпращала по пощата на фирмата му, която не ги искала.

Ще ми е тъжно, ако трябва да причисля Етълберта или мисис Харис към тази категория съпруги, но е желателно да не се прекалява с командировките – те са само за неотложни случаи.
– Не – казах, – трябва да се държим прямо, по мъжки. Ще разясня на Етълберта как съм стигнал до заключението, че човек престава да се радва на щастието, когато е постоянно потопен в него. Ще ѝ кажа, че за да се науча подобаващо да ценя облагите, както знам, че е редно да ги ценя, имам намерение да се откъсна от нея и децата поне за три седмици. Ще ѝ кажа – продължих, обръщайки се към Харис, – че ти си настоял да изпълня своя дълг и…

Харис припряно остави чашата си.
– Ако не възразяваш, мой човек – прекъсна ме той, – предпочитам да не го правиш. Тя ще го обсъди с жена ми и… няма защо незаслужено да ми се приписва заслуга.
– Има защо – настоях аз, – предложението дойде от теб…
– Ти ми подсказа идеята – отново ме прекъсна Харис. – Нали каза, че не бива човек да затъва в коловоза си и че непрекъснатият семеен живот затлачва ума.
– Аз говорех общо!
– На мен ми прозвуча съвсем конкретно – каза Харис. – Дори си мислех да го споделя с Клара. Тя високо цени твоите прозрения. Убеден съм, че ако…
– Нека не рискуваме – прекъснах го аз. – Въпросът е много деликатен, но аз виждам начин да се измъкнем. Ще кажем, че идеята е хрумнала на Джордж.

Джордж обаче е лишен от дружеска топлина и готовност за сътрудничество и аз много се дразня. Човек би очаквал от него да приветства такава отлична възможност да помогне на двама приятели да се измъкнат от подобна каша, но не. Вместо това стана крайно противен.
– Направете го – рече, – и ще кажа и на двете, че първоначалното ми предложение е било да заминем всички, включително и децата, а аз да доведа и леля си. Искал съм да наемем очарователния стар замък на морския бряг в Нормандия, където климатът е тъй благоприятен за слаботелесни деца, а за мляко като тамошното не са и подозирали в Англия. Ще добавя, че сте гласували против предложението ми с аргумента, че най-добре ще ни бъде да сме си само тримата.

Човек като Джордж не разбира от добро, с него трябва да се пипа твърдо.
– Направи го – каза Харис, – и аз веднага ще те подкрепя. Ще наемем този замък. Ти ще доведеш леля си, аз ще имам грижата за това, и ще изкараме там цял месец. Децата те обожават и ще бъдат изцяло на твое разположение, докато ние с Джей просто ще почиваме. Обещал си на Едгар да го научиш да лови риба, ще трябва да играеш и на зоопарк. От неделя насам Дик и Мюриел само за твоя хипопотам ми надуват главата. Ще си правим излети в гората, ще бъдем само единайсет души, вечер ще слушаме музика, а децата ще ни изнасят рецитали. Мюриел вече е разучила шест поеми, а другите деца са схватливи и бързо усвояват.

Джордж клекна – силата му не е в неговото мъжество, – но не го направи красиво. Каза, че щом сме чак толкова гадни, малодушни и вероломни, склонни към погаждане на мръсни номера, той не би могъл, разбира се, да ни попречи, но ако нямам намерение да довърша бутилката бордо, бих ли имал добрината да му налея чашка. И добави малко нелогично, че всъщност няма значение, защото и Етълберта, и мисис Харис били умни жени и нямало дори за миг да допуснат, че той е автор на предложението.
След като постигнахме съгласие по тази дреболия, въпросът беше: каква промяна? Харис както винаги настоя за морето. Каза, че имало една яхта тъкмо като за нас: ще си я навигираме сами, няма да ни се мотаят в краката разни кръшкачи и некадърници, дето само ти надуват разноските и портят романтиката. Дайте му един сръчен юнга и Харис щял сам да се оправя.

Знаехме я ние тая яхта и си му го казахме, с Харис вече бяхме плавали на нея. Никакъв морски въздух не може да надвие смрадта на плесенясала трюмна вода с престояли в нея водорасли. Подобре една седмица на лондонските докове. Освен това няма къде да се скриеш от дъжда, каюткомпанията е десет на четири фута, като половината пространство е заето от печка, която се разпада на съставните си части, преди да си опитал да я запалиш. Къпането се осъществява насред палубата и щом излезеш от ваната, вятърът издухва хавлията зад борда. Харис и юнгата вършат всичко, което си заслужава вършенето, като вдигане на платна, рифоване, спускане на котва, накреняване, а ние с Джордж белим картофи и мием чинии.
– Добре тогава – каза Харис, – да наемем истинска яхта с капитан и да осъществим плаване по всички правила.

И на това възразих. Познавам го тоя капитан. Неговата представа за ветроходство е да се закотви в провъзгласеното от него "открито море", откъдето да прескача при жената и семейството, да не говорим за любимата кръчма. Преди години, когато бях млад и зелен, веднъж и аз наех яхта. Три обстоятелства ме тласнаха към това: неочаквано ми провървя финансово, Етълберта изрази копнеж по морския въздух и обява в "Спортен дух", който разсеяно прелиствах в моя клуб:

ЗА ЛЮБИТЕЛИ НА ЯХТИ. УНИКАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ! "КАЛПАЗАНИН", 28-ТОНЕН ЙОЛ. СОБСТВЕНИКЪТ, ВНЕЗАПНО КОМАНДИРОВАН, ГОТОВ ДА ОТДАДЕ ЗА КРАТКО ИЛИ ЗА ДЪЛГО ТАЗИ ВЕЛИКОЛЕПНО СТЪКМЕНА ОКЕАНСКА ХРЪТКА. ДВЕ КАЮТИ И КАЮТКОМПАНИЯ, ПИАНИНО "ВОФЕНКОФ", НОВ МЕДЕН КОТЕЛ. 10 ГВИНЕИ НА СЕДМИЦА. ЗАПИТВАНИЯ ПРИ ПЪРТУИ, БЪКЛЪРСБЕРИ № 3 А.

Обявата погали погледа ми като отговор на молитва. Новият меден котел не ме впечатли – колкото и пране да се натрупа, можеше да почака завръщането ни у дома, рекох си аз. Но пианино "Вофенкоф" звучеше примамливо. Представих си как Етълберта свири вечер – някоя песен с припев, който с малко репетиции екипажът би могъл да разучи, колкото да приглася, докато нашият подвижен дом се носи като хрътка по сребристите морски вълни.