Бохумил Храбал: "Моритати и легенди"

"Моритати и легенди" от издателство "Колибри"

"Моритати и легенди" (превод: Анжелина Пенчева) излиза през знаковата 1968 г. и включва по-ранни творби на писателя, обединени от възможността чрез два познати от древността повествователни жанра да бъдат пресъздадени радостите, страданията и страховете на ХХ век.

От измамно баналния делник на обикновения човек авторът съумява да извлече и смразяващи трагедии, и граничещи с лудостта психически състояния, и трогателна доброта и човечност.

Дори на фона на самобитното писане на Храбал сборникът се откроява с изумителна образност, с разтърсващо въздействие върху ума, емоциите и съвестта на читателя, с неподражаема сплав от брутален натурализъм и крехка като стъкло нежност.

Освен моритати ("кървави истории за убийства и страшни събития" според речниковото значение на думата) и модерни легенди книгата съдържа размисли за естеството на писателството, за странните отношения между автор и читатели и така ни допуска до творческата лаборатория на един недостижим алхимик на словото.

За автора

Бохумил Храбал (1914-1997) е виртуозен разказвач, чиито произведения блестят със собствена светлина в прозата на двайсети век. Завършва право в родината си, но никога не практикува по специалността - писането се оказва негова щастлива съдба.

Храбал стилизира делника и плете фабули с привидно обикновени герои – войници, политически анархисти, антигерои и чудаци, чиито драми и възторзи са обрисувани с уникално чувство за хумор и ирония.

У нас са издадени комичният шедьовър "Обслужвал съм английския крал", експерименталната новела "Уроци по танци за възрастни и напреднали" и "Прекалено шумна самота" – забележително обяснение в любов към книгите и шеметен калейдоскоп на сложните и страховити перипетии на ХХ век.

Този издателски проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.

Откъс

МОРИТАТ, НАПИСАН ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ

ГОСПОДИН ХРАБАЛ, ако искате, вярвайте, но откакто прочетох няколко Ваши книги, сън не ме лови, все ме мъчи и терзае някаква неизразима красота, крехкост, шега, болка, мъдрост, дяволите да Ви вземат, свети ми господине.
Този мръсник преследва ситуации, в които да може да удовлетвори перверзния си сексуален нагон. Откакто го изчетох, изгубих спокойствие, главата ми е пълна с призраци и направо не смея да си представя какви вреди може да нанесе въпросният на подрастващите.

Аз си мислех, че сте учител в близкия техникум по строителство. Само се чудех какъв ли предмет преподавате. Знаете ли какво ми се вижда най-мило, а това ще рече и най-хубаво, у Вас? Очите Ви – такива едни сини като великденче, любознателни, неизбледнели от времето. Знаете ли какво е великденче? Това е дребно цвете, расте между камъни и цветовете му са яркосини с бели жилки.

Ти бе, противен дядка, сенилен дъртак с пубертетски мераци, похотлив развратник, ти си за пандиза, нравствената полиция трябва да се заеме с теб, мястото ти е зад решетките или в лудницата.
Пред мен на масата лежат едно интервю с Вас, всичките Ви книги, Ваша снимка от вестник с огромна кръстословица от бръчки върху лицето Ви, по които би трябвало да пътуват всички строго охранявани влакове до царството на чичо-Пепиновците, до царството на пълното разбиране на всичко.

Приличате на някакъв морук, дето от скука си чопли носа, и много ме е яд, че такъв като Вас представлява кореняците бърненци. Затова Ви пиша едно към едно всичко както си е и Ви питам не Ви ли е срам, бираджия такъв ненапил се.

Сякаш душата ми пи чиста изворна вода. Ликувах, докато Ви четях. Отдавна не ми е било толкова добре на сърцето. Знаете ли, човек е добър по природа и една малка книжка като вашата "Пабители" съумява да накара да зазвучат най-добрите струни в него, от които е изпреден най-съвършеният музикален инструмент – човешката душа. Хайде, хайде, ами онази символична картина от "Пабители"? Аре да ме светнеш, брато, какво е това "пабител"? Да не мислиш, че никой няма да зацепи, дето китарата с дългия гриф е всъщност мъжка паламарка, подаваща се от оная работа на жена? Пожелавам ти да идеш на сбирка на порядъчни млади хора, най-вече девойки – ще те разкъсат на парчета разгневени от това как пишеш за най-святото на всяка една девойка!

Господин Храбал, за първи път пиша на писател. Вчера, след като прочетох книгата "Татко, ти си се побъркал", мислех да пиша на Сароян, обаче къде да го издирвам по широкия свят. Вие сте ми по-близо…

Знаете ли как човек може да стане писател? Ако не знаете, чуйте съвета на господин Храбал: "…бях на пътешествие в Югославия, на море, о, и там се разрази буря, това безумие на природата, което, като нахлуе в дюкяна на мъжа, той става писател". От тази инструкция се вижда, че не е никак трудно човек да стане писател.

А що се отнася до Вашия композиционен похват, направо съм изумен от безгрижието, с което ходите по тънкия лед. Браво, защо пък не, и още веднъж – браво! А, да – а пък като видях физиономията Ви, веднага ми стана ясно, че тя изцяло съответства на композиционния Ви похват.
Ти и само ти си отговорен, че младежта още от 13–15-годишна възраст развратничи в апартаментите на родителите си, докато те са на работа. Какво ще отговориш на това обвинение?

У нас в училище често, било в часовете по чешки език, или през междучасията, обсъждаме Вашите книги. Всеки път, като чуем израз или дума, която ни подсеща за някоя случка от тях, стига само някой да каже "Храбал", и всички направо се търкаляме по земята от смях.
Някой е създал ореол около него и сега навсякъде се говори само какъв блестящ писател бил и разни такива. А той е един прост селяндур, пълен негодник, може даже да е педераст или импотентен. Ами че за всеки един от тия негови уж простонародни изрази, както ги наричат, човек може да подаде жалба в съда! С него според мен трябва да се позанимаят и психиатър, и нравствената полиция.

Знам, че не бива да се правят такива сравнения, но Вие наистина сте от породата на Владислав Ванчура, от породата на Ладислав Клима, от породата на Ярослав Хашек, от породата на Кубин. Имате великолепен речник, преливащ от поезия, не сладникав или сълзлив, а пълнокръвен, животински. И още нещо. Чувал съм, че сте работили като търговски пътник. И аз някога бях амбулантен търговец, продавах гребени, ножчета за бръснене, камъчета за запалки, бенгалски огньове, мухоловки и други галантерийни стоки.

Ах ти, свиньо блатска, дето днес всички я величаят до небето, кога ще спреш да развреждаш душите на хората с безвкусните си перверзности? Я кажи колко пиячка си излочил с "критиците" и рецензентите си по разни бордеи, че те възхваляват толкова?

Както сигурно знаете, 28 март освен Ден на учителя е и Вашият рожден ден. Аз ще бъда направо невъзможно щастлив, г-н Храбал, ако ми пишете дали бихте искали през май да дойдете и да побеседвате с нас. В нашето училище има сума ти хубави момичета и всички те са ви горещи почитателки, в това число и младата учителка по чешки.

"Стига вече с този Храбал!" – това е девизът на порядъчните хора. Не си мисли, че славата ти ще порасне до небето. Боклук такъв, къдрава свиня. В пъклото да се продъниш дано!

Точно сега милиони кухи игли са се забили в костите ми, захващат костния ми мозък и го теглят като рибар – въдица. Боли, боли толкова ужасно, че ми иде да умра. Но когато някой ми помаха с ръка, както правите Вие, ми олеква от мисълта, че има кой да ми съчувства. Та за това, дето съчувствате на съвсем непознати хора, нека имате успех във всичко.

Ех, как ме е яд, че нямам време тази вечер да те заплюя с кеф право в гадния ти сурат, задето покваряваш младежта ни!
Господин Храбал, днес Вие ми върнахте с Вашата книжчица едно настроение, за което бях забравил, че съществува, пробудихте ме от съненото ми затъпяващо примирение, капнахте в мен очистителна тинктура, еликсир.
Бил съм няколко пъти в лудницата, наистина съм бил там, обаче не като пациент, а като стоматолог. Веднъж един пациент си забрави в чакалнята тетрадка със записки и понеже не знаех чия е, остана у мен. Сега, след като прочетох "Уроци по танци", много съжалявам, че не дадох това литературно произведение на някое издателство. Каква неизмерима загуба съм нанесъл на чешката, а може би и на световната литература, като хвърлих тетрадката в кошчето за боклук…

Има много видове хумор, чиито оръжия засягат вътрешния свят на човека. Всяко – по различен начин. Оръжието на другаря Храбал звънти със сребърен звън и когато се забие някъде, оттам потича балсам.
Железничарите трябва да те съдят или да те убият с камъни, защото според тебе, говедо долнопробно, по железниците не се е правело нищо друго, освен да се мърсува на канапето на началник-гарата.

Оценявам Вашите сюжети, идеи, дълбочината и сърдечността, разказваческия талант и всичко останало, което прави Вашите книги увлекателни. Те сякаш галят човека, който ги чете.
Направо се вбесявам, когато в кафенето или на площадката на трамвая чувам: "Какво ще кажеш за Ферлингети?" – "Ами става, добър е". Ей това "става, добър е" ме нервира най-много. А на Вас Ви пиша в тази връзка, защото Вие не заслужавате дори това да кажат за Вас. Вие сте чисто и просто една провокация. Не оставяте хората да спят, все им се натрапвате да Ви четат, губите им времето.

Как трябва да гледаме на това ние, възпитатели и освен това бащи на подрастващи младежи, които са в най-деликатната възраст – пубертета? Как например да обясня на шестнайсетгодишния си син какво е "путчица"?
Останете си боксьор, трепач, бияч, удряйте право в брадичката ми, в слънчевия сплит, а в замяна на това аз Ви обещавам, че ще тренирам, искам да издържа цял рунд с Вас на ринга, не се надявайте на технически нокаут, когато реферът каже "девет", ще се изправя и ще продължа да се бия, мой противнико, мой скъпи противнико.

Според някои рецензии и критики този мръсник Храбал бил продължител на Ян Неруда и на други наши класици!!! Ужас!!! Ами че той не може да се намаже на малкия пръст на Неруда. Хашек в целия си "Швейк", на няколкостотин страници, не е написал толкова мръсотии и гадории, както този тип с явни сексуални отклонения.

Ако ние, чехите, имаме някое особено симпатично качество, правещо ни уникални, стопроцентови чехи, които никой да не може да имитира, господин Храбал, това е точно вашето "пабителство", "пабуване", ще рече – способността да бъдем човешки приказливи, да запридаме себе си и другите в плетивото на чудати и хубави думи и дела.