Бобкова и Пигарева: "Гали, хвали, обичай"

"Гали, хвали, обичай" от издателство "Бард"

"Гали, хвали, обичай" побира есенцията на едно ново течение в общуването с кучето.

След революционните промени в последните две десетилетия в схващането за съвместен живот и общуване с децата ни, се задава много подобна революция в схващането за общуване и възпитание на домашните ни любимци.

Изглежда най-напред в това отношение е руската школа. Авторките на тази книга ще споделят с вас всичките си тайни, оборвайки много от антинаучните измислици и митове за възпитанието на кучето, с които изобилства интернет.

Тази книга не е досадна инструкция по кучегледане, а инструмент за извличане на допълнително удоволствие от това да имаш куче. 

Автори са Н. Бобкова и Н. Пигарева

Откъс

За какво е тази книга

Тази книга не е помагало за дресиране, в нея няма да намерите инструкции как за три дни ще научите кучето да сяда по команда. Затова пък тук са описани принципите, по които работи организмът на кучето и по които то изгражда отношенията си с човешкия организъм. И по които учи командите и заповедите, разбира се.

Книгата е написана въз основа на дългогодишната ни работа и с проблемни кучета, и с абсолютно идеалните "мамини пухчета". От нея ще научите, че всяко неудобство във взаимодействията с кучето може да бъде отстранено. А ако няма неудобства, просто ще ви е интересно да си изясните какво мисли кучето ви за вас и как да му изясните вашите мнения и желания.

Ние нямаме отношения със служебната дресировка, спорта с кучета и кучешките изложби. Но пък знаем на практика всичко за кучетата любимци. Тази книга е за онези, които са си взели куче, за да го обичат. Тъкмо на тях тя ще помогне да живеят с рошавата си дъщеричка или косматото си момченце в комфорт, безопасност и взаимно разбиране.

Дори ако си мислите, че след километри статии в интернет знаете за кучетата всичко, можем да ви гарантираме, че при четенето на тази книга ще направите някои смайващи открития. Защото за жалост в мрежата има наистина много антинаучни измислици и митове за възпитанието на кучето. Тъкмо заради такива митове ни чака още много и много работа, но бихме искали онези, които имат куче, да са възможно по-наясно с това какво правят с него.

Ако ли пък нямате куче, книгата все пак може да ви е интересна. Постарахме се да направим от всяка глава сбирка весели случки и картини от живота, така че дори да не можете да приложите нашите съвети на практика, поне ще се посмеете.

Сигурни сме, че още никой не е писал такива книги – поне на руски. Тук няма да срещнете тромави научни формулировки нито неприложими в ежедневния живот препоръки за дресура. В тази книга има само простички обяснения как да направите своето куче щастливо и защо това е важно и за вашето щастие.

Част

1

Вие ще имате куче

Всички деца искат куче. С това дори няма смисъл да се спори. И ако вече сте пораснали, значи е време да осъществите мечтата си. Понякога тя се сбъдва и без активни действия от наша страна. Фейсбук е пълен с обяви за малки кученца, малки кученца ви гледат нажалено около кофите за боклук, кучката на съседите е окучила страшно сладки кученца. И ако се поддадете на този наистина много силен натиск, започва най-интересното.

Какво да правим с новото куче? Какво ще му трябва, какво ще му е нужно? И изобщо – то мисли ли изобщо и как точно мисли? Да имаш куче – това вродена дарба ли е, или всеки може да се научи? Спокойно! В този раздел има простички отговори на въпросите ви. Ще се убедите, че да имате куче вкъщи не е страшно, а често дори е много весело. Главното е да не се паникьосвате и да не вярвате на съмнителните мъдрости от интернет, които са всъщност доста объркващи. Сложете новия космат член на семейството в скута си и почвайте да четете.

1

Кучешката стабилност

Решението да си вземете куче не е лесно дори за онези, които са се канели да го направят дълги години и са мечтали за куче още от малки. Това решение се затруднява и от непрекъснатите напомняния в интернет, че кучето си е грижа за цели 15 години и трябва добре да обмислите какъв ще е животът ви с него толкова време.

Понеже всичко можело да травмира кучето и да промени съдбата му: раждането на деца, смяна на работата, емиграция, ипотечен заем. Този сериозен подход, разбира се, цели да намали броя на животните, които се пращат в кучешки приют с надеждата да бъдат "осиновени".

Една жена например си има куче, обаче се омъжва и новият ѝ съпруг, още повече ако си родят дете, иска да махнат кучето. Затова трябва предварително да си представите къде да пратите потенциалния си съпруг, ако почне да прави подобни изявления.

Защото всъщност никой човек не може точно да планира целия си живот дори за две години занапред, та какво остава да говорим за това колко дълго ще живее кучето. Днес може да си в едностаен апартамент в крайните квартали, а утре да спечелиш милиони и да се преместиш в пентхауз в центъра.

Или пък в момента да си чайлдфри, а след година неочаквано ти се раждат близнаци. И въпросът тук не е в това да си представяш всички възможни варианти на собствения ти живот и да разбереш на какъв етап може да ти попречи кучето, а да приемеш, че при разумен подход кучето ще приеме на практика всякакви промени в условията си на живот.

Ако сте решили да си вземете куче, ориентирането ви в собствения ви живот и планирането му са важни. Достатъчно е все пак да знаете, че през близката една година, докато кученцето порасне, ще имате пари за храна, възможност да отделяте време за любимеца си, а също и да не се местите в друго жилище, за да не травмирате още несформиралата се личност на животното.

Ако през тези първи месеци успеете да не занемарявате възпитанието на кученцето или адаптацията на взето от вас голямо куче към живота с вас, можете смело да се свържете с развъдник, отделен човек или да отидете в някой кучешки приют.

През първата година от живота на кучето в семейството между вас и него ще се създаде силна привързаност и ще му помогне да преживее възможните по-нататъшни стресове, свързани с различни промени. Дори под стрес едно куче, възпитано с любов, галене и целувки, ще знае, че мама винаги е до него и няма да изчезне.

Щом стопанинът е тук, значи няма страшно. Нищо повече не е нужно, та кучето ви да е спокойно.

Кучето е способно да се адаптира дори към появата на осем деца, дори със заминаване в Австралия в някоя ферма за кенгурута.

Едната авторка на тази книга взе кучето си Пьотър, когато учеше последна година в университета. Докато Пьотър беше млад, животът му протичаше по стабилен график. Мама ходеше на лекции и упражнения, през свободното си от тях време учеше Пьотър да е добро момче и живееше в студентското общежитие.

Но стопанката се дипломира тъкмо когато Пьотър стана на година и започнаха да се случват какви ли не интересни неща, които не можеха да бъдат предсказани в момента, когато кученцето за пръв път влезе в общежитието.

Започнаха да се сменят квартири, графикът на работата, появиха се нови животни. Но това не пречеше на Пьотър да си остава любимото и най-щастливо куче. Променяше се и самата му стопанка – за 14-те години от живота му от студентка в Тимирязевската академия стана специалистка по корекция на поведението на кучетата.

На Пьотър обаче му стигаше първата стабилна година, за да стане сигурно в мама спокойно куче, което не се плаши нито от местения в друго жилище, нито от снимки в киното, нито от далечни пътувания.

Примерът с Пьотър е хубава илюстрация за това, че не бива да се страхуваме да си вземем куче, ако въпросът е само в непредсказуемостта на живота 15 години напред. Когато имате приблизителен план какво ще правите с косматия си питомец за половин година, за една година напред, въпросът може да се смята за решен.

Колкото до кучето, то ще се справи с несгодите, с помощта на тати и мама, разбира се, ако те са психически стабилни и са загрижени за живота му. Не си струва да си взимате куче, ако сте планирали в близките месеци да емигрирате в Тайланд. Ако не сте – вземете си, наречете го Пьотър или Оксана – и четете нататък, за да се убедите, че кучето не е чак толкова сложно нещо.