Африкански приказки

Африка, заобиколена от Средиземно море, Червено море, Индийския океан и Атлантическия океан, заема двадесет процента от земната суша и е десет пъти по-голяма от Европа по площ. В този континент има стотици народности, племена и кланове със свои неповторими предания и вярвания. Книгата предлага техни приказки за сътворението на света, за магии и заклинания, измами, хитрости, доброта и геройства.

Илюстрации и оформление на корицата: Борис Стоилов.

Откъс

Танзанийците чага разказват историята за дърво, което било вълшебно.

Един ден девойка, на име Кичалунди, тръгнала с приятелки да събира храна за добитъка. На едно място видяла, че тревата е много сочна и зелена, запътила се към него и попаднала на тресавище. Приятелките ѝ я хванали за ръцете и опитали да я измъкнат, ала не успели и тя изчезнала от погледа. След малко чули гласа ѝ: „Духовете ме взеха. Кажете на майка ми и на баща ми!“

Момичетата извикали хора на помощ и скоро на мястото се събрала тълпа. Ясновидец посъветвал родителите ѝ да принесат в жертва една от кравите си. Когато те го сторили, отново чули гласа на девойката, само че звучал все по-тихо и по-тихо, докато накрая не заглъхнал. Решили, че са загубили дъщеря си завинаги.

Не щеш ли, след време на мястото, където девойката била изчезнала, поникнало дърво. Не спирало да расте, докато короната му не опряла в небето. По пладне пастирчетата оставяли стадото в сянката му и се катерели по клоните. Веднъж две момчета, които се изкатерили много нависоко, извикали на другите:

– Вече не ви виждаме, а вие виждате ли ни?

– Не, не ви виждаме! – отвърнали останалите. – Слизайте долу!

Ала двете пастирчета не пожелали да слязат, а казали:

– Отиваме на Небето, на Горния свят!

Това били последните им думи и никой повече не ги видял.