Патрик Стюарт (1940–2026): шекспировият актьор, който поведе „Ентърпрайз“ към звездите

Колко често един актьор става звезда на 47 години, след двайсет сезона Шекспир и без нито една коса на главата си? Отговорът е почти никога. И точно затова историята на сър Патрик Стюарт изглежда като изключение, което Холивуд така и не успя да повтори.

Патрик Стюарт почина в сряда, 28 октомври, в дома си в Лос Анджелис. Беше на 86 години. Новината бе съобщена в четвъртък чрез официалните му профили в социалните мрежи от дългогодишния му говорител Кели Буш Новак. Според изявлението актьорът си е отишъл след кратко, но тежко боледуване от болестта на Алцхаймер и деменция с телца на Леви, под грижите на съпругата си Съни Озел. В последните му часове край него са били семейство и приятели, а стаята е била изпълнена с музика на живо, молитви, сълзи и смях.

Светът го помни като капитан Жан-Люк Пикар от „Стар Трек: Следващото поколение“ и като професор Чарлз Ксавие от „Х-Мен“. Но двете роли, които го направиха един от най-разпознаваемите лица на планетата, са всъщност последната глава от една много по-дълга история. И тази история започва далеч от Калифорния.

Стюарт е роден на 13 юли 1940 г. в Мърфийлд, Западен Йоркшър, в работническо семейство. Майка му е тъкачка в текстилна фабрика, баща му е военен. Напуска училище на 15 години, за да играе в местни театрални трупи, учи в Bristol Old Vic Theatre School, а през 1966 г. влиза в Кралската Шекспирова компания. Остава там цели шестнайсет години, до 1982 г., рамо до рамо с актьори като Бен Кингсли и Иън Ричардсън. През 1979 г. получава наградата „Лорънс Оливие“ за поддържаща роля в „Антоний и Клеопатра“ в Уест Енд.

С други думи, когато през 1987 г. продуцентите на новия „Стар Трек“ го канят за ролята на капитана на „Ентърпрайз“, те не наемат телевизионно лице. Те наемат човек, който е прекарал половината си живот в изговаряне на Шекспир пред най-взискателната публика в Англия. И това се вижда във всеки кадър.

Какво точно направи Стюарт с Пикар, което никой друг не би могъл?

Капитан Кърк на Уилям Шатнър беше каубой в космоса – импулсивен, чаровен, винаги готов за юмручен бой. Пикар беше нещо съвсем различно: дипломат, археолог по хоби, човек, който предпочита да чете Шекспир и да пие чай „Ърл Грей“ (горещ, разбира се), вместо да стреля. Стюарт игра ролята в продължение на седем сезона и 176 епизода, от 1987 до 1994 г., а после в четири пълнометражни филма – „Поколения“, „Първи контакт“, „Въстание“ и „Възмездие“. Колегата му Джонатан Фрейкс, който изигра първия офицер Уил Райкър и режисира „Първи контакт“, неведнъж е разказвал, че Стюарт е вдигнал летвата толкова високо, че целият екип е идвал на снимачната площадка с перфектно научен текст. От него идва и шеговитото понятие „маневрата на Пикар“ – характерното подръпване на униформата, когато капитанът става от креслото си. Феновете го превърнаха в мем десетилетия преди думата да навлезе в масова употреба.

Любопитното е, че най-близкият му приятел в професията, сър Иън Маккелън, навремето го е съветвал да не приема ролята и да не рискува стабилната си театрална кариера заради американски телевизионен сериал. Самият Маккелън по-късно признава, че Стюарт отдавна му е простил този съвет.

Съдбата има чувство за хумор. Тринайсет години по-късно двамата се срещат отново – този път като професор Ксавие и Магнито в „Х-Мен“ (2000) на Брайън Сингър. Двама класически обучени британски актьори, изиграли десетки крале и пълководци на сцената, внезапно се оказват в центъра на зараждащата се ера на супергеройското кино. Именно тяхното присъствие придаде на жанра тежест, която по онова време изглеждаше немислима. Стюарт се завръща в ролята на Ксавие в осем филма в продължение на над две десетилетия, включително в трогателния „Логан“ (2017), където показа един остарял, крехък и болен Ксавие – роля, която днес се гледа с още по-тежко сърце.

Приятелството между двамата отдавна надхвърли рамките на киното. Маккелън венча Стюарт и певицата Съни Озел през 2013 г., а двамата заедно играха „В очакване на Годо“ на Бекет на сцените на Лондон и Бродуей. Снимките им като туристи в Ню Йорк обиколиха интернет и ги превърнаха в най-обичаното приятелство в шоубизнеса. В реакцията си след смъртта на Стюарт Маккелън подчерта, че макар Америка да е станала негов втори дом, той никога не е забравил откъде идва, и го нарече най-уважавания и обичан актьор на своето поколение от двете страни на Атлантика.

Към вълната от почит се присъединиха и Уилям Шатнър, и цялото семейство на „Стар Трек“, които се сбогуваха с него с думите „На добър път, капитане“. Шефът на Marvel Studios Кевин Файги си спомни първия път, когато е видял Стюарт на снимачната площадка на първия „Х-Мен“, а от Холивудската алея на славата обявиха, че ще положат цветя върху звездата му, получена още през 1996 г.

През 2010 г. Стюарт е посветен в рицарско звание за приноса си към драматичното изкуство. Признанието идва в момент, когато мнозина вече са го смятали за „онзи от космическия сериал“, но той продължава да се връща на сцената с упоритост, която говори много за приоритетите му. Неговият „Макбет“ в постановката на Рупърт Гулд беше едно от театралните събития на десетилетието, а самостоятелното му представление по „Коледна песен“ на Дикенс, в което изиграва над трийсет персонажа, се превърна в коледна традиция за цяло поколение зрители.

След оттеглянето на „Ентърпрайз“ мнозина смятаха, че Пикар е приключил. Самият Стюарт разказва, че след последния снимачен ден на „Възмездие“ буквално се е свлякъл в прегръдката на Джонатан Фрейкс. Затова завръщането му в сериала „Стар Трек: Пикар“ (2020–2023), почти двайсет години по-късно, беше емоционално събитие за милиони. Пикар вече не беше капитан – беше възрастен мъж на семейното лозе във Франция, изправен пред собствената си смъртност. Последният сезон събра отново целия екипаж на „Следващото поколение“ и се превърна в едно от най-хубавите сбогувания в историята на телевизията.

През 2023 г. Стюарт издаде мемоарите си „Making It So“ – заглавие, заимствано от знаменитата команда на Пикар „Направете го така“. В тях той разказва открито за трудното си детство в Йоркшър и за насилието, на което е бил свидетел у дома. Именно този опит го превърна в последователен защитник на жертвите на домашно насилие, а също и в застъпник за психичното здраве на военните ветерани, за правата на бежанците, за равноправието на ЛГБТ+ общността и за благосъстоянието на животните. Интернет го обичаше и заради кучетата, които двамата със Съни приютяваха от приюти, и заради сонетите на Шекспир, които четеше всеки ден в социалните мрежи по време на пандемията.

Последната му голяма роля предстои. На 18 декември 2026 г. по кината излиза „Отмъстителите: Доктор Дуум“ (Avengers: Doomsday), в който Стюарт за последен път се завръща като професор Ксавие. Само преди месеци той категорично отрече слуховете, че се оттегля, и заяви, че не може да си представи да спре да бъде актьор. Филмът неизбежно ще бъде гледан като сбогуване.

Обичаме да казваме, че Патрик Стюарт пренесе Шекспир на мостика на космически кораб, че даде на поп културата достойнството на класическия театър. Може би обаче истината е обратната. Може би „Стар Трек“ и „Х-Мен“ доведоха милиони зрители, които никога не биха стъпили в Кралската Шекспирова компания, до един актьор, който цял живот е чакал точно тях. Капитан Пикар не беше бягство от сцената. Беше най-голямата сцена, която Патрик Стюарт някога е имал.