Весела Бабинова: Да бъдеш сам на сцената е като нож с две остриета

На 12 ноември и на 30 ноември в Thѐatro (Театро отсам канала) за първи път пред българската публика ще бъде представен популярният моноспектакъл „Пистолет в Торнадо“. В ролята на главната героиня, Анджела, се превъплъщава Весела Бабинова, а сюжетът е тясно обвързан с Хамлетовия монолог “Да бъдеш или да не бъдеш” от едноименната Шекспирова пиеса.
Прочетете какво ни разказа Весела Бабинова за своята роля, за предизвикателството да бъдеш сам на сцената и какво ги свързва с Луиза Григорова – Макариев.

-Весела, на 12 ноември в , Theatro отсам канала" ви предстои по-специална премиера - на първия ви моноспектакьл „Пистолет в торнадо". Разкажете ни повече за това приключение.

-Вълнувам се, защото да си сам на сцената е съвсем различно изживяване. Текстът е на американката Лорън Гъндърсън. Идеята за представлението дойде от Луиза Григорова-Макариев, която толкова вярваше в мен и в това, че ще успея да се справя, че просто каза: “Давам този текст на теб и знам, че ще се получи много добре”. Реших, че положението е мечка страх, мене не и ето, че сме на прага на премиерата.

-Каква е вашата героиня Анджела? И намирате ли допирни точки с нея?

-Много забавна, много хаотична, минава през всяка трудност, като си помага с чувство за хумор. Определено имаме общо, но едновременно с това семейното положение, начинът на живот, професията, отношението към определени проблеми, са в абсолютна крайност.

-Сюжетьт е тясно свьрзан с известния Хамлетов монолог „Да бьдеш или да не бьдеш". Вие самата имате ли отговор на този вьпрос?

-Отговорът винаги е “да бъдеш”.

-В анотацията пише, че изправена пред смъртна опасност, барикадирана в мазето и криеща се от бушуващото горе торнадо, героинята Анджела използва последното, което й остава - чувството за хумор. Доколко,според вас, е важно да умеем да се шегуваме и защо някак смехьт остава все по-често на заден план?

-Смехът остава на заден план, защото живеем в изключително тревожно време. Време, в което се избиват невинни, има войни, фанатични управници, жадни за още и още власт, климатични промени, от които Земята е уморена и се справя със сетни сили. В тази връзка, смехът е важен, защото само така за момент се откъсваш от реалността. Но предвид гореизброеното, хуморът е по-скоро черен, а той не е за всекиго.

-От колко време работите по текста и какво е усещането да бъдеш сам на сцената?

-От месец. Различно е. Интересно, вълнуващо. Като нож с две остриета. Сам си и няма кой да ти “пречи”, но си сам и няма и кой да ти “помогне”.

-„Пистолет в торнадо" е втора постановка на продуцентското дуо Луиза Григорова-Макариев и Александьр Сано след спектакьла „Отблизо". Защо решихте да им се доверите?

-Защото са ми приятели и им имам доверие много преди началото на този репетиционен процес.

-Доколко важно е приятелството в професията?

-Не е най-важното в никой случай. Но е хубаво, когато се случи.

-Спомняте ли си првата среща с Луиза? А последната?

-Първата ни среща беше на първия учебен ден в НАТФИЗ, а последната е в момента. Тя се занимава със сценичните работници, заедно с режисьора. А аз отговарям на вашите въпроси (усмихва се)

-Къде другаде могат да ви гледат почитателите на живото изкуство?

-В МГТ “Зад канала”, от чиято трупа съм част, Театър 199 “Валентин Стойчев” и в ТР “Сфумато”.

-Кое ви привлича повече - театърът или киното?

-И двете ме привличат. И двете ги обичам по различни причини. В театъра се чувствам повече у дома си, но киното също усещам много близо.

-А кое е нещото, което изобщо не ви привлича?

-Русофилите.

-Къде стои изкуството вьв вашия живот?

-На второ място. След близките ми.

-Каква майка е Весела Бабинова?

-Симпатична, добра, играеща много с детето си, средно строга.

-Къде могат да ви срешнат феновете през уикенда?

-В парка, по улиците, зависи от времето (усмихва се)

-За какво мечтаете?

-За мирни времена и здрави деца.

 

Билети за моноспектакъла можете да намерите тук.