Оля Ал Ахмед: Живеем във времена на безпаметност, но не трябва да толерираме тази забрава
От Лияна Фероли
На 27 май от 17.30 ч. в кърджалийското читалище „Обединение 1913” ще бъде представена поетичната антология „Аз съм Сириус” на Ваня Петкова
Заедно със сина си Джозеф Ал-Ахмад сътворихме антологията „Аз съм Сириус” и така върнахме поезията на Ваня Петкова на българския читател
Оля Ал-Ахмед е български журналист, специалист връзки с обществеността и преводач от руски и арабски език. Автор е на редица статии, репортажи, политически анализи и интервюта със световноизвестни личности, на пътеписи, публицистика, поезия и научни публикации в областта на лингвистиката. Автор е на стихосбирките „Огледало“, „Черното кокиче“ и „Цвете от куршуми“.
Завършва СУ „Климент Охридски“, „Арабска филология”, с втора специалност журналистика и английски език през 1989 г. През 1990 година защитава специализация в Дамаск по съвременна арабска литература на тема „Жената в поезията на Низар Каббани“. Изследва и проблематиката на билингвизма при децата от смесени бракове, пише научни публикации в тази област. Има дългогодишна журналистическа практика в редица наши ежедневници, като „Преса“, „24 часа“, „Труд“, „Новинар“, „Стандарт“, „Тракийско слово“, „Словото“, „Трета възраст“, „Марица“ и др. През последните няколко години е била специален кореспондент за Русия и Близкия Изток и редактор в отдел "Международна информация" във вестник “Стандарт“. Работи като журналист и експерт „Връзки с обществеността” в БТА, като Специален кореспондент, автор и редактор в информационна агенция „ФАКТИ”.
До скоро беше и гласът на новините на радио „Фокус“, също и автор на редица интервюта и публикации в медията. Владее свободно английски, арабски, руски и испански езици. Член е на СБЖ, на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, на Българската Асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (ABUJET), на Международната асоциация на журналистите и писателите пишещи за туризъм (FIJET ), на Международната федерация на журналистите в Брюксел. Носител е на 36 награди за журналистика. Почетен гост-лектор е на Томски държавен университет, на Университета в град Перм и на Държавния университет за хуманитарни науки в гр Пятигорск, Русия. Носител е на редица отличия и дипломи за обективна журналистика.
По случай 80-годишнината от рождението на нейната майка - голямата наша поетеса Ваня Петкова, заедно с по-малкия й син Джозеф Ал-Ахмад /режисьор, художник и актьор/, сбъдват мечтата си да сътворят антологичната стихосбирка „Аз съм Сириус”, дело на издателство „Книгомания”. Тя съдържа 100 избрани стихотворения от пет поетични книги на Ваня Петкова, както и 38 уникални нейни картини, разкриващи и художествения талант на поетесата. Те ще бъдат представени на 27 май от 17.30 ч. в кърджалийското читалище „Обединение 1913”.
Скъпа Оля, кои от твоите толкова много и разностранни творчески и професионални постижения ти донесоха най-голямо удовлетворение?
- Никога не съм доволна от себе си, много съм самокритична. Въпреки това не преставам да мечтая, защото мечтите ми дават онзи импулс и тласък да продължавам напред. За момента най-голямо удовлетворение ми донесе моята изпълнена мечта - да преиздам поезията на моята майка - голямата българска и световна поетеса Ваня Петкова. Живеем във времена на безпаметност, но не трябва да толерираме тази забрава. С по-малкия ми син Джозеф Ал-Ахмад превърнахме тази наша стара мечта в реалност - избрахме и най-добрите 100 стихотворения от пет стихосбирки на Ваня Петкова в пет глави и в 224 страници. Така се роди новата антология „Аз съм Сириус“ на Ваня Петкова, дело на издателство Книгомания, чийто екип повярва в силата на нейната поезия и издаде книгата за много кратко време. А с 38-те нейни картини, които рамкирахме и показваме в изложби, илюстрирахме сборника. Така това сбъднато начинание, което върна Ваня Петкова на българския читател, се превърна в моето най-голямо удовлетворение.
Следейки твоите прояви, все повече се убеждавам, че за теб истинското творчество и истинската журналистика са напълно безкористни, независими и правдиви…
- За мен журналистиката е доблестна професия. Винаги казвам, че съм журналист по професия и поет по призвание. Журналистиката за мен е отстояване на истината и справедливостта, нещо което се среща все по-рядко. Никога не съм обслужвала нечии интереси. Уви, има много „журналисти“, които изобщо нямат място в тази професия, но те се задържат в нея, благодарение на интересите, които обслужват. Аз не съм от тях, затова и често съм без работа - в момента, в който видя, че някой си позволява да ми диктува какво да правя в нечий интерес, аз си тръгвам. Винаги казвам: по-добре беден, но честен, отколкото богат с оцапано лице. Имам 36 международни награди за обективна журналистика, което е показателно какъв журналист съм. Другите са го казали....
Вижда се как по много впечатляващ начин, изпълен с пълна отдаденост и служение, се сливаш с болката, мъката, но и с радостта на „другия”. Какво ти възвръща, компенсира голямата енергия, която влагаш във всичко, с което се захващаш?
- Резултатът. Винаги се захващам с това, с което съм сигурна, че ще го постигна. Така се възвръща енергията ми. Всичко в живота се рециклира. В момента, в който видя желания резултат, вече съм с нови сили за нови подвизи.
Намира ли понякога пламенният ти, възторжен устрем, паузи в толкова многото ти призвания, откраднати мигове за себе си? Как си почиваш?
- Разбира се. И аз съм човек, и нищо човешко не ми е чуждо. Имам свое хоби което много ме разтоварва в малкото мигове, които отделям за себе си. От няколко години съм самоук в едно много красиво деяние - реставрирам стари мебели, работя ги с тебеширени бои и правя от изхвърлените нощни шкафчета и столове шедьоври. Мебелите в къщата ми на село са изцяло направени от мен. Събирам стари столове, закачалки, шкафчета и ги преобразявам до неузнаваемост. Явно в мен спи художникът, знам ли....Най-много се разтоварвам с това хоби. Натрупала съм на село една дузина стари куфари, които чакат да ги превърна в цветни скринове. Не ми остава много време, но това лято смятам да си го открадна.
Особено дързостно и непримиримо говориш по различните медии за несправедливо страдащите от войните, от бедността, глада, фалшивата демокрация и загриженост… До къде още трябва да ескалира този анти-хуманизъм, за да последва обрат?
- Той вече е ескалирал до краен предел. Хуманизъм няма, щом се допуска това, което става в Палестина, Украйна, Судан… Но се говори само за определени места, защото и в международната журналистика се обслужват определени политически интереси. Обратът вече е настъпил и ако сега светът не осъзнае какво става, ще дойде момент, когато ще е твърде късно да се поправи. Войните ескалират и не свършват, бедността се увеличава, гладът убива повече от куршумите, а фалшивата демокрация не проявява и капка загриженост за това.
По повод зверското избиване на българи по време на Априлското въстание, Иван Тургенев казва в свой стих: „На света няма власт - невинната кръв да отмие!“ Но тя има и кармични последствия, нали?
- Винаги има и кармични последствия. Но не трябва да виним тях, а съзнанието, което би могло да промени тази карма.
Голямата Ваня Петкова е предрекла в свой стих днешната тъжна орис на Палестина още през 1967 г. В него тя казва, че децата от Палестина молят за глътка слънце, че със сълзите им къщите плачат, а сърцата им избухват като мини... И че сред смъртния вой на кучета тя моли за пощада. Откъде ще дойде тя?
- Само от Всевишния. Светът отдавна няма пощада към никого, особено към децата на Палестина. „Приказките” на САЩ звучат добре, но те са само приказки за личен интерес, за да не изгуби Джо Байдън електората си. Никой не го е грижа за децата на Палестина, освен разплаканите им майки...
Как смиряваш голямата си болка за Палестина - „земята-поема, в която нито пътуването е започнало, ни пътят е свършил и по-бавна е смъртта, като дълго и мъчително сбогуване”, както добре я обрисува Махмуд Даруиш?
- Палестина не е моя родина, нито отечество. Палестина и нейните деца страдат и моята болка в случая е болката на една майка. Истинската ми рана е Судан - моето Отечество. От повече от година в Судан се води ожесточена война, умират невинни хора, деца и жени са разстрелвани по улиците. Едно на всеки пет деца в страната е недохранено и умира от глад. В Судан в момента е истински геноцид. Дори ООН е на това мнение. Войната в Судан оставя над 25 милиона души хванати в капана на продоволствената несигурност, предупреждава Организацията на обединените нации. ООН твърди, че войната в Судан може да предизвика най-тежката гладна криза в света. Предупреждението идва след като американският посланик на САЩ в ООН - Линда Томас-Грийнфийлд каза, че разполага с доказателства, че паравоенните сили в Судан са насилвали сексуално малолетни момичета в складовете за доставки на Световната продоволствена програма на ООН. Грийнфилд представи доклад на 6 март, който нарече "52 страници, от които стомахът ви се преобръща". В него се казва, че бомбардировките и изстрелите на двете воюващи страни са разрушили училища, болници, пазари и правителствени сгради. ООН заяви още, че рязкото увеличаване на насилието представлява престъпление срещу човечеството. Девет от всеки десет души в страната са изправени пред извънредни нива на глад и са блокирани в трудно достъпни райони, според Световната продоволствена програма (WFP) на ООН за борбата с глада в света.
От избухването на конфликта през април миналата година осем милиона души са принудени да напуснат домовете си, което предизвика най-голямата изселническа криза в света. Тя се задълбочи особено много, след като Световната продоволствена програма бе принудена да спре доставките на хуманитарни помощи от Чад до западния регион на Судан, защото местните власти забраниха преминаването на конвоите от камиони. Едно от всеки пет деца в транзитните центрове на главния граничен пункт между Судан и Южен Судан, е недохранено, показват данните на програмата. Световната продоволствена програма няма достъп до 90% от хората, които са изправени пред „извънредни нива на глад“. И само 5% от населението на Судан „може да си позволи едно хранене на ден“.
Затова аз питам - защо никой не говори за тази война? В Судан имам 43 първи братовчеди, останаха тримата ми чичовци и петте ми лели, които сега се чудят накъде да бягат. Но тази война не е интересна за медиите. Но за мен точно тя е важна, защото е под прицел моето семейство.
Защо не могат, според теб, стиховете, изкуството, журналистиката, да съдействат за изграждането на едни по-добри условия, обстоятелства, пространства на развитие?Дали пък техните носители не вярват в тези им възможности и замисли?
- Напротив, могат! Думите имат невероятна сила, зависи как и от кого ще бъдат изречени. Моето оръжие са думите! Ако носителите им не вярваха в силата на думите, нямаше да могат да творят. Не съм съгласна с това твърдение. И журналистите, и поетите, и писателите, и хората на изкуството добавят своето стъпало в изграждането на един по-добър живот.
В тази посока, виждаш ли поне малък лъч надежда за бъдното?
- Винаги има лъч надежда. Всеки един от нас трябва да живее градивно и принципно, да следва своята пътека на съдбата, осветена от индивидуалния лъч. Никога не трябва да се губи вярата, защото вярата е свързана с надеждата и любовта. Защото Бог е любов!
Интервюто взе: Лияна Фероли
