LOVE Is Present
Марина Абрамович среща Uwe Laysiepen - Ulay, през 1976 г. в Амстердам. Любовта им е като тази от филмите - абсурдна, неудобна, обсебваща. Влюбват се от пръв поглед и обвързват живота си не само в личен, но и в професионален план. Започват да творят и да правят пърформанси заедно и се превръщат в едни от най-изтъкнатите пърформанс артисти на ХХ век. Срещата им е толкова съдбовна, а връзката толкова силна, че днес изкуствоведите разделят творчеството им само на два периода – преди и след срещата им. Тази любовна история започва банално. Но завършва така, както никога не сте очаквали.
Дванадесет години по-късно връзката на Марина Абрамович и Ulay е изчерпана. И ако по филмите любовните истории завършват с луд скандал или самоубийство, то Абрамович и Ulay избират да сложат край на своята така красиво и вълнуващо, както са я започвали. През 1988 г. те извървяват Великата Китайска стена, като всеки от тях тръгва от различен край - Ulay от пустинята Гоби, а Абрамович от Жълто море. След повече от 2000 километра, вървени почти три месеца, двамата се срещнат по средата за последна прегръдка и повече никога не се виждат. Това е не само последната им среща, но и последният им пърформанс заедно (The Lovers, 1988).
До 2010 година. Тогава Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA) организира ретроспективната изложба в чест на Марина Абрамович. В рамките на близо три месеца събитието проследява най-значимите й проекти за почти 40-годишната й кариера. Показани са видео проекти, инсталации и фотографии, както и добре известните и крайно провокативни пърформанси, в които реже ръцете си с двадесет ножа, обезобразява тялото си по всевъзможни начини и подлага физическото и психическото си Аз на крайни изпитания. Тази пристрастеност на Абрамович към болката, изисканата болка да измъчва тялото си в името на изкуството и да го използва като медиум между самата нея и публиката, превърна сръбкинята в един от най-ярките и креативни пърформанс артисти на нашето време.
На изложбата в MoMA Абрамович представя и нещо ново и не толкова самоунищожително. The Artist Is Present e 736–часов пърформанс. В него в напълно статично положение Абрамович споделя минута мълчание с непознати хора, които са приветствани да седнат на стола срещу нея. И точно по време на The Artist Is Present, Ulay нарушава даденото преди цели 22 години обещание. Появява се в МоМА, сяда тихо на стола срещу Абрамович и когато тя отваря очите си, за да види кой е поредният участник в експеримента й, вижда Ulay. Магията започва отново. И трае цяла една минута. Минута, в която си разказват всичко, прощават си всичко, обичат отново, без да отронят нито дума. Абрамович едва ли си е представяла The Artist Is Present да провокира по-вълнуваща и интимна реакция между артист и публика от тази.
Още от деца си мечтаем да срещнем любов като по филмите. Безумна, всепоглъщаща, такава, без която не можем да живеем. Някои от нас са щастливци и я срещат точно на време. Good timing така да се каже. Други я срещат късно, трети твърде рано, когато още не са готови. Но когато и да се сблъскаме с нея е красиво. Някои любовни истории са толкова бурни, че трябва да бъдат разказани в роман от 500 страници. Други са банални и са нужни 10-тина минути, за да бъдат разнищени. А трети, като тази на Марина Абрамович и Ulay, са толкова истински и вълнуващи, че могат да бъдат разказани само в минута мълчание.
