Филмът ''Не затваряй очи'' - разтърсващо явление, но и  укрепващо чудодейната надежда в доброто

Той разтвори широко вратите за огнената ни вяра в Твореца - последният ни и единствен път за спасение

Филмът „Не затваряй очи”, по едноименния роман и сценарий на писателя-богослов Мартин Ралчевски, ми въздейства така, както никога досега. Знаех предварително, че този пръв наш християнски филм за много кратко време беше събрал рекордно голям брой зрители, както и много суперлативи за постиженията му на всички творчески нива. Знаех, че дори и по-младите зрители го приемали радушно, състрадателно. Но поисках сама да разбера причините за това феноменално явление.

Това, което първо те обзема, е огромната му, дори трудна за понасяне, тъга. Но пък в края на филма, тя изригва в един чудодеен, освобождаващ всички стари рани, вулкан от радост, упование и безметежност. 
От който излизаш като пречистен с безрезервната вяра, описана в Матей 3:11 като кръщение с огън и със Святия Дух. Подобно силно преживяване потвърждава и думите, че със сълзите Бог ни връща онова, което ни е липсвало и за което дълго сме копнеели. А най-много - приласкаването ни в Неговите обятия, покриващи, обезсилващи всяка немощ, горест, болка, печал…

Повече от десет години Мартин Ралчевски си е мечтал да бъде филмирана негова книга. Има издадени 10 романа и 2 сборника с разкази. И във всички тях прозира, изцяло или частично, едно силно въздействащо и действено богословие, художествено пресътворено с една огромна сърдечна обич, искреност и съпричастност. Но, явно, времето за сбъдването на тази му мечта, още не се е било изпълнило. Защото е трябвало да се роди силно преживяна от неговата душа история, която да се поднесе по най-затрогващия  и екзалтиращ начин. И това става, след много несполучливи опити, в края на миналата година с романа му „Не затваряй очи”. 

Случва се, защото не се е отказал да мечтае и да бъде  воден от вярата си в Божествените планове и намерения. Защото и дързостният духовен труд е вид молитва. И защото е продължавал с творчеството си да служи на най-светлите християнски идеи и каузи. Затова филмът се появява в точното време, когато облаците на живота ни се сгъстиха неимоверно и Тъмата засили опитите си да погълне Светлината. Когато всички ние имахме нужда да измием със сълзи душите си от дълго държаните под ключ болки и скръби. Когато съзряхме и станахме благодатна „почва” за покълването, съживлението на Божествените семена-импулси, изначално заложени в нас от Създателя.

Когато повечето от нас, след извънмерната напрегнатост, нагнетеност на психическите отрови, очаквахме да се случи някакво чудодейно разреждане, изчистване на ставащата непосилна за свободно дишане атмосфера. Имаше и много знаци за тази наложителност. А именно - зачестилите сблъсъци, психични взривове, изпитания, страдания, които подсказваха, че скоро ще дойде нещо, развиващо волята ни за промяна, загасващо огъня на страха, изчерпващ духовните ни запаси. Нещо събуждащо и укрепващо залинялата ни вяра в доброто. Пък и извънмерният кипеж, роден от стълкновението между доброто и злото, най-много разширява, развива съзнанието.

Филмът много бързо се превърна в живото доказателство, че любовта, отдадеността и безрезервната вяра в Бога творят чудеса. Че те събуждат духовния устрем, дръзновението, висшите импулси и сили за служение в името на всеобщото добро.
Доказа, че въпреки теготите , съхранената ни и събудена вяра в Бога е последният ни и единствен път за спасение, единственият ни щит за защита. Истинският крепеж на света. Че във всеобщото ни единство във вярата, са възможни и чудодейните пресътворявания.
Също и че истинският богослов трябва да даде пример как става преданото сливане с вярата, любовта, истината, свободата и с най-висшия алтруизъм. Че той може да се подвизава в доброто войнстване за вярата и чрез творчеството си.

Може и да се въоръжи с оръжията, които Бог му е дал, за да ходи във властта, която има в Исус Христос. Да се облече в невидимите войнски доспехи на доброто духовно воюване с помощта на Божието всеоръжие на Словото. 

Но и да намери най-обикновените думи, с които да назове висшите християнски понятия и ценности, за да станат достъпни за всички. Особено в дни, като днешните, когато миротворческата дейност в името на живота, на духовните ценности и всеобщото благо, се разбира изключително погрешно.Защото не е водена в синхрон с Божиите закони и отстоявана с човешките сърца, в които те са вложени. 

Филмът отвори и така нужния ни разговор за Основата на всички основи - Божествения Източник и Извор на всичко добро. И това става съвсем ясно, когато погледнем многото  хвалебствени констатации за филма във форумите. Тук-таме има и съпротива, несъгласие, разбира се, но и това противостоене  е съвсем закономерно. Има и своята роля за трансформирането на енергиите. Защото кризите и сблъсъците водят към развитие. Създават и предпоставки за пробива на Светлината, осветяващ Тъмата.

Защото сблъсъците, опасностите и сътресенията  разбиват утайките на духовната анемия в човешкото съзнание, събуждат го за справедливостта и за непреходното в Духа. Изпълват пространството с огнените токове на промяната. Както и с още по-щедрото изсипване на Божията благодат. Съдействат и за широкото отваряне вратите на надеждата. И този процес ще се усилва още повече от идващите вече истински творчески постижения, като филма „Не затваряй очи”, които ще събуждат душите ни чрез сърдечното чувствознание. Ще ни помагат чрез своите висши послания по-лесно да понасяме изпитанията, които ни правят по-силни.