Добромир Банев на 55: Не бива да таим чувствата си към някого, те са за споделяне

Поетът, в чиито стихове се припознават мнозина, е роден на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Творческата му биография включва много издадени книги с поезия и проза, както и текстове за песни. Най-новата му книга "Всички дни ще се казват неделя" имаше официална премиера преди два месеца и в момента е една от най-продаваните в българските книжарници.

Добромир Банев споделя:

"Ние не можем да съществуваме без любов, тя е основната движеща сила на всичко. Изумително е колко млади хора четат любовна поезия във време, когато всевъзможни устройства в голяма степен определят живота ни. Животът сам по себе си е поезия, само по себе си е любов, затова поезията винаги ще предизвиква усмивки и аплодисменти."

"Едни живеят, други съществуват. Това, което ни отличава един от друг, е изборът. Всеки от нас избира колко жив иска да бъде."

"Не бива да бъдем завистливи и злобни. Хората не разбират, че именно злобата и завистта са причина за неуспеха, за нещастието, за леността, на която се обричат сами. Не бива да бъдем лоши един към друг, защото по природа ние всички до един сме свързани. Не бива да таим чувствата си към някого, те са за споделяне. Не бива да се страхуваме – най-вече от себе си и от това как другите ще ни приемат."

"Компромисът не може да върне нищо, което си отива."

"Любовта изключва високомерието. Тя е в непрекъснат скандал с егото на другия, защото не търпи ограничения."

Снимка за корица: Ивелина Чолакова

Три стихотворения от Добромир Банев:

***

Обичам, както никога преди.

Как бързо остаряхме, сам не зная…

Животът е така непредвидим –

възторжен миг в сърцето на безкрая.

Дочувам думи, казани след мен.

Празнувам детството, сънувам радост.

За всеки има път определен.

Какво не бих сменил за още младост!

Не се приема кротко старостта.

Обичаме, разлюбваме, копнеем…

Аз още съм дете на любовта –

живея  и умирам бавно.

С нея.

***

Те са влюбени, още зелени,

не познават уюта отсреща.

Нямат точна представа за време

и вечерят щастливо на свещи.

В тази своя младежка невинност

съществуват спокойно и леко.

Любовта им е важна причина

занапред да си бъдем утеха.

Невъзможното не съществува.

Споделеното е сладко нещо –

аз пред целия свят те целувам.

Младостта

ръкопляска отсреща.

***

Не повярвахме в никаква тайна.

Осъзнахме отдавна, че с дните

на света няма нищо случайно

и че всичко е вече открито.

Няма нужда от хиляди думи

за любови и дълги раздели…

Ако още веднъж се целунем,

всички дни ще се казват

неделя.

Снимки: Издателство „Персей“