Aктьори от Армията учат жестов език за нова постановка

Актьорите Симеон Дамянов и Луизабел Николова от Театър „Българска армия“ няколко месеца изучават жестов език, за ролите си в премиерния спектакъл „Племе“ от Нина Рейн. Гост режисьор на постановката е Зафир Раджаб, преводът е дело на Сава Драгунчев, сценографията и костюмите не Елис Вели, музиката е на Ян Руменин, жестов език – Борис Бъндев и STRAY SHEEP, драматург – Анита Ангелова, плакат и програма – Рада Миладинова.

Изпълнена с невъобразим хумор, обиждаща любов и силни човешки взаимоотношения, „ПЛЕМЕ“ разказва историята на нашия живот – такъв какъвто е!

o Какво каза?
o Чуваш ли ме?
o Слушаш ли ме?
o За какво си говорите?

Това са въпроси, които всеки един от нас непрекъснато задава. Ставаме жертви на невниманието на заобикалящите ни хора, но най-лошото е, че и ние се превръщаме в тях.

В пиесата се разказва за Били (Симеон Дамянов), единственият глух член на семейството, който през целия си живот е бил уж човекът, с когото всеки е трябвало да се съобразява, но накрая се е получило точно обратното. Отгледан в блестящо изградената система на своите родители (Стефка Янорова и Георги Кадурин), брат и сестра (Ясен Атанасов и Ели Колева), Били е останал невидим.

Онова, което обединява едно племе е общият език, традициите, наследството... Но какво се случва, ако в тази общност има един различен от всички останали и през цялото време не е чувал за какво става въпрос? Най-болезненото е, че самите му родители и най-вече баща му не приемат факта, че този човек е глух и просто има нуждата да бъде част от нещо, от тях.

Големият обрат в сюжета на пиесата идва, когато Били се запознава със Силвия – оглушаващо момиче (Луизабел Николова), която му показва, че е значим. От този момент главният проблем е как „племето“ ще се справи с истината, че той вече не им принадлежи, а и най-вероятно никога не е принадлежал.

Заради ролите си в „Племе“, актьорите изучават жестов език няколко месеца. Бидeйĸи eзиĸoвo cpeдcтвo зa paзгoвopнa ĸoмyниĸaция, тази специфична комбинация от мимика и движения на ръцете, в представлението не просто ce пoдчинявa нa cвoя гpaмaтиĸa и пpaвилa, а подсилва още повече ефекта на темите, поставени на сцена.

Историята разказана от Нина Рейн разкрива болките на днешните млади, които са неразбрани от семействата си. Войната между различните поколения винаги е била и винаги ще бъде в центъра на формирането на човека като личност.

„Племе“ разказва за любовта и нейното отсъствие, за инвалидността и нейните проявления, за семейството, за горещото желание на човек да обича и да бъде обичан, за стремежа да чува, да разбира и да бъде разбран. Това е история за вкоренената необходимост да принадлежим към определено място, общност или дом, за нуждата от създаване на смисъл за себе си и за нашите близки. „ПЛЕМЕ“ е пиеса, преплитаща брилянтно жанровете, тя обръща внимание на фундаментални теми и е лишена от всякакви спекулативни човешки взаимоотношения, евтини литературни трикове и пошлост. Тази пиеса докосва, разсмива, плаши, огорчава, отблъсква, задълбочава размисъла, разтърсва и пречиства – пиеса, от която боли", казва режисьорът Зафир Раджаб.