С какви качества Бог надарил котката

Когато Бог създал света, решил да сложи животни в него и решил да даде на всяко животно това, което то поиска.

И така, наредили се зверове и птици на дълга опашка пред Божия престол, а котката тихомълком отишла в края на опашката.

На слона и мечката Бог дал сила, на заека и сърната - бързина, на бухала - способността да вижда през нощта, на птиците и пеперудите - красота, на лисицата - хитрост, на маймуната - интелигентност, на кучето - лоялност, на лъва - смелост, на видрата - игривост. Такива неща искали животните от Бог.

Най-после Той стигнал до края на опашката, а там седяла малката котка и чакала търпеливо.

- А ти, какво ще поискаш? -  попитал Бог котката.

Тя свила скромно рамене:

- О, каквото е останало. Нямам претенции.

- Но аз съм Бог. Имам останало от всичко.

- Тогава ще взема по малко от всичко, моля! - казала котката.

Бог се засмял искрено на умното малко животно и дал на котката всичко, което поискала, добавил грация и елегантност и специално и само за нея - нежно мъркане, което щяло винаги да привлича хората и да й осигурява топъл и уютен дом.

Взел й само фалшивата скромност.