Говорете помежду си. Толкова е просто!

Комуникацията е водеща! Между приятели, между родители, между колеги, между роднини, комуникацията е водеща във всички нива и отношения.

Имам един любим израз, че дори и животните не мълчат помежду си. Дори и те общуват. Намират начини и се изразяват. Странно защо, но понякога ние хората не можем, не умеем или просто не ни се занимава. Предпочитаме да търсим извинения, но не и начини. Предпочитаме да открием кое ще ни раздели, а не кое ще ни събере.

Всяко нещо е усилие. Комуникацията също е усилие, задълбочаване, вникване, диалог и има хора, на които това задълбочаване не им се отдава.
Да казвам, че никой не може да чете мислите на другия е ясно. Единственият възможен начин да разбереш нещо си остава да попиташ. Толкова е просто.

Общуването, също както секса, храната, пътуването, е нещо, от което трябва да изпитваш удоволствие. Не бива да се прави изтормозено. Общуването ражда плодове. Мълчанието ражда съмнения. Общуването ражда връзка. Любовна, приятелска, семейна, близка. Ражда близост. Мълчанието ражда дистанция, отблъснатост, отдалечава ни. Общуването, с правилен подход, дава отговори. Мълчанието дава въпроси и чудене.

Когато липсва комуникация в дадени отношения (разглеждайте общо думата отношения) рано или късно те се затриват. Погиват, защото никой нищо не прави, за да ги развива. Дистанцията създава дупки, които се превръщат в ями и после същите се запълват много трудно. Отнема наистина доста време. 

Чували сте и приказката: "По-лесно се вдигат стени, по-трудно се изграждат мостове". Вярна е! Едното е по-удобно и изисква малко усилия. За моста трябват повече усилия. За моста са нужни и двама. Желанието на двама души да общуват и по този начин да стигнат до нещо. Да стигнат до резултат. Мостът е сложна конструкция. Стената я вдигаш за един ден и то сам, без външна помощ.

Може и да не говорим един език. Може да нямаме общо. Може светоусещанията ни да са различни. Но е задължителна комуникацията, като средство, което да ни събере и да ни покаже пътя. Да, разбира се, че може да не се получи нищо. Но всеки опит е важен.

Имам един недостатък и това е, че не разбирам от недомлъвки и шикалкавене. Обичам хубавата комуникация, която носи удоволствие и е равна на две книги за един ден. Която е наслада за всички сетива, която няма опасност да се предозира и прекали с нея.

Имам приятели, с които за жалост не живеем в един град. Не прекъсваме общуването си, дори и то да е рядко понякога, защото това би означавало да прекъснем отношенията си. Мисловната дистанция е много по-страшна от физическата. Както като седиш с някой на пейка, а нямаш какво да си кажеш с него. Както като вечеряш с приятел, а нямаш какво да си кажеш с него. 

Разделението, породено от мълчание и нищоправене в ума ни, е в пъти по-лошо от някакви си километри и континенти. Общуването дава и смях. А смехът обединява. Смехът е най-краткото разстояние между човешките сърца.

Когато се смеем заедно, всички социални условности отпадат и общуваме като истински хора. Общуването може и да ни наскърби, обиди или разтревожи. Но и трите състояния пак ще се излекуват с хубав разговор. С време, с действия, но и с честен, открит разговор.

Глупаво и наивно е да разчиташ някой да разгадае мислите ти, чувствата ти, притесненията ти. С общуването разбираме дали сме на една вълна, на една и съща честота. С мълчанието правим догадки, хвърляме боб из ъглите на стаята дали вълната е малка или цунами, влизаме в хипотези и се затормозяваме психически. Говорете. Толкова е просто.