Ален Делон: Искам да ме обичат, както винаги съм обичал аз, с всичката страст на душата ми
От Нели Славова
Ален Делон е феномен, чието влияние върху киното и културата е неоспоримо. Смъртта му оставя незаличима следа в света на киното, чийто дух несъмнено ще продължи да живее чрез забележителните му изпълнения, но и чрез някои от вдъхновяващите му житейски цитати.
Искам да ме обичат, както винаги съм обичал аз, с всичката страст на душата ми.
Има създания, които наистина мразя. Всичко е фалш, всичко е подменено. Няма уважение към дадената дума. Важни са само парите.
Аз съм скорпион, със завладяваща натура и доста неприятен и свадлив характер. От тук идват и много от неприятностите ми в живота.
Конете са по-добри от хората: в крайна сметка те не лъжат.
- Казват, че имате лош характер?
- Не, аз просто имам характер!
По-добре от всичко правя три неща - моята работа, глупости и деца.
Войната уби всички остатъци от надежди и раздроби илюзиите. По време на войната аз наистина узрях.
Жената е необходимо зло.
Има три типа актьори: лоши, добри и велики. В лошите всичко е ясно, те играят бездарно, добрите играят добре. А великите не играят въобще - те просто живеят пред камерата.
Няма нищо по-хубаво от жена, която прилича на жена.
Самият аз имам прекалено много недостатъци, за да се тревожа за чуждите.
Ако Господ ми бе дал възможност да променя едно-единствено нещо в досегашния си живот, аз не бих допуснал да си отиде от мен любимата ми жена.
През целия си живот съм правил всичко заради другия пол. Мечтал съм да отдам на любимата си цялото си сърце. Но, уви! Късно научих урока, че мъжът никога не трябва да казва истината. Защо ви е истина, щом има любов?! Обичайте се.
Мисля, че щастливият човек е онзи, който е сбъднал мечтите си.
Казват, че и най-голямата любов умира след три години. Мисля, че за всяка двойка ''гаранционната възраст'' на чувствата е индивидуална.
Жените са чудо на природата. Невъзможно е да ги разбереш, още по-невъзможно е да си обясниш същността им. Тях можеш само да ги обичаш и да им се възхищаваш.
Дължа всичко на армията. Нямаше да съм това, което съм, ако не беше армията. Тя ме научи на ценностите, нужни за изграждането на един младеж, на един мъж: уважение, дисциплина, смелост.
Човек може да бъде садист и дори нещо повече. Животното не е способно на нищо по-лошо от това да се изпикае в лехата на градината. Кучетата са верни на своя стопанин и му даряват безрезервна любов, какъвто и да е той – бездомник, актьор или президент. Когато на Земята повече няма да има хора, ще останат животните. Навярно те ще бъдат по-щастливи без нас.
Титанът на френското кино почина на 88-годишна възраст.
От 2019 г. Делон се бори със здравословни проблеми след множество инсулти и мозъчен кръвоизлив, от които така и не се възстановява напълно. В интервю миналата година Делон подкрепи евтаназията, заявявайки: ''На определена възраст и в определено време ние притежаваме правото да си отидем от този свят спокойно, без да се нуждаем от медицински грижи или животоподдържащи системи.''
50-те години на ХХ век са началото на стремителния възход на Делон като един от водещите европейски актьори. Блестящата му кариера включва роли във филми като ''Леопардът'', ''Господин Клайн'' и ''Случаят Серпико''. Делон придобива известност не само с поразителната си външност, като често е наричан ''най-красивият мъж на света'', но и с бурния си любовен живот.
Въпреки че е френски гражданин, влиянието на Делон надхвърля границите на Франция, което го превръща в обичана фигура в европейското кино. Признатите от критиката негови изпълнения във филми като ''Le Cercle Rouge'' и ''Poule au pot'' допълнително затвърждават световната му слава.
Роден на 8 ноември 1935 г. в Со, Франция, животът на Делон е белязан от уникална смесица от блясък и интензивност, както на екрана, така и извън него. С поразителната си външност и енигматично присъствие той бързо се превръща в неизменна част от международното кино. Ранното творчество на Делон включва поредица от филми, които утвърждават статута му на водещ актьор, но сътрудничеството му с някои от най-известните режисьори в киното определя кариерата му.
Сред най-забележителните му изпълнения е това на студения и пресметлив Тони в ''Червено слънце'' (''Plein Soleil'', 1960 г.) на режисьора Рене Клеман. Делон затвърждава репутацията си в киното в ''Гепардът'' (''Il Gattopardo'', 1963 г.) на режисьора Лукино Висконти. В ролята на младия благородник Танкреди, той споделя екрана с прочутия Бърт Ланкастър, представяйки герой, който се намира между традициите и бурните промени в Сицилия през 19-ти век. Филмът остава шедьовър, а изпълнението на Делон често е обявявано за един от определящите моменти в кариерата му.
Друг ключов филм в творчеството на Делон е ''Самураят'' (1967 г.) на Жан-Пиер Мелвил, в който той отново демонстрира уникалната си способност да въплъщава самотния антигерой. Превъплъщението му в Джеф Костело, наемен убиец, който се придържа към строг кодекс на честта, затвърждава образа на Делон като архетип на хладнокръвен и необвързан мъж - образ, който ще определи една епоха във френското и международното кино.
Кариерата на Делон продължава повече от шест десетилетия, а през 90-те години на ХХ век той преживява неочакван ренесанс, поемайки режисьорски роли във филми като ''За кожата на едно ченге'' (1981 г.) и ''Неукротимият'' (1983 г.). Мощното му присъствие на екрана и отдадеността му на занаята продължават да блестят, напомняйки на всички ни за несравнимия му принос към киното.
