Цветно ⁸¹⁴⁸

Само допреди няколко години животът ни беше различен, а интернет и модерните технологии все още не го бяха обсебили тотално. Но да не забравяме, че това е наш избор и може да живеем, без да сме нонстоп онлайн (във всяко отношение).

Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска.

Вървял си по пътя един стар мъдрец и се любувал на природата. По някое време минал покрай нива, на която работел един селянин. Човекът бил грохнал от работа, изморен и потен и едва стоял на краката си.

Нямаше нищо странно в това, че го наричаха Тромба, защото беше дебел и подпухнал от ракиените гълтоци, които ден се след ден се превръщаха в смисъл на живота му. Отскоро започна да се налива веднага след сутрешното кафе. Разделиха се с Бора и нямаше пред кого да пази поведение. Все пак, тя всяваше някакъв респект у него и макар с известни усилия – удържаше се до обед от хард напитките.

Всички, когато си купуват лекарства питат кога ще се излекуват. Само българите питат дали могат да пият и алкохол с тях.

Всяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за Вселената, миг, който няма да се върне… А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две прави четири и че Париж е столицата на Франция. А кога ще започнем да ги учим и на това, какво представляват те самите?

Седнала на ръба на днешното лятно чудо, посрещам Юли, с усмивка и рокля на цветя. И нямам спирка. Обичам живота до лудост –
смело пълня дните си със мечти. И не спя. Не ми е никак трудно. Всеки ден се влюбвам, в утрото. Защото е начало. И надежда. Морето ми се усмихва и блести изумрудено, а нощем звездите все към теб ме отвеждат.

Ще те създам такъв, какъвто вече си! Ще те създавам всеки ден... отново и отново... по същата рецепта от преди! По същата рецепта! Нищо, че е стара...

По вълшебност месец юли може да се сравнява с декември. Ето цели 70 плана – летни, ароматни, ухаещи на вятър, вода и диви ягоди. Напред! Давайте напред!

Аз съм главната героиня на този текст. Аз, жена на 38 години с успешен брак, работа, която обожавам и едно дете, което осмисли живота ми! И с въпрос, който ме измъчва напоследък – защо все по-често се връщам към старите неща?

Прави това, което можеш, с това, което имаш, там, където се намираш, казва Теодор Рузвелт (1858 - 1919) - американски политик, 26–ти президент на САЩ (1901 - 1909) и носител на Нобелова награда за мир (1906).