Категория

Цветно 8150

Важно е качеството на живота, а не неговото количество

Важно е качеството на живота, а не неговото количество

Понякога се замислям в какво консуматорско общество живеем. Искаме всичко незабавно, а дали ни трябва изобщо? Затрупваме се с лоши мебели, некачествени вещи и още по-некачествени хора, за да имаме, или защото нещото е красиво за един момент. Ставаме роб и на трите, а те - наш лош господар.

Петър Дънов: Злите духове черпят енергия от хората

Петър Дънов: Злите духове черпят енергия от хората

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да послъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствате, всички духове, които злорадстват, са тъй също около вас.

Чувството за вина отваря подсъзнателната врата за наказание

Чувството за вина отваря подсъзнателната врата за наказание

Чувството за вина е най-силният излишен потенциал. Разплатата винаги ще е наказание в една или друга форма. Комплексът за вина може да вгорчи живота ви, защото човек постоянно е подложен на действието на равновесните сили, тоест всевъзможни наказания за измислените му провинения.

Елин Пелин: Ветаро

Елин Пелин: Ветаро

Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало.

Само онези, на които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят

Само онези, на които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят

Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да се чувстват щастливи.

Христо Фотев: Наистина ли си отива лятото?

Христо Фотев: Наистина ли си отива лятото?

Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Лятото ме гледаше. С очите си отново ме целуваше. А вятърът се блъскаше във роклята, прегръщаше нозете й, докосваше по устните й сянката на залеза и цялата неспирно я люлееше - завиждаха му може би ръцете ми...