Защо страданието ни отвежда към пороци и пристрастявания - втора част
Деструктивното мислене и песимизмът са главните причини да посягаме към вредните навици.
Мисленето на човек, който е пристрастен, е свързано с игнориране на реалния свят, витаене в облаците, което секундно се променя с чувства за малоценност, гняв, вина и обида към външния свят.
Този човек постепенно започва да мисли пораженски и вярва, че няма друг избор, от това да тъпче на едно място и междувременно да не спира да се самообвинява за собствените си провали и пропуснати възможности. Именно затова е нужна промяна на мисленото на този човек, на нагласата му за външния свят - за хората, за нуждите му, дори които нямат нищо общо с пристрастеността му, въпреки че в моменти на опиянение, пристрастения смята, че единствената нужда, която има е именно към алкохола, наркотика или това, към което е силно пристрастен.
Но това са само зли демони, които се намират в неговата глава и единствено той, може да ги прогони с помощта на позитивно мислене и реален поглед над живота, единствено тогава ще може да изпълзи от тъмната яма, в която е паднал и ще се наслади на външния свят, който не е чак толкова страшен и безжалостен, както е в представите му.
Две стъпки, чрез които можем да си помогнем
Първа стъпка – Да променим мислите си. Да си поставим реални цели и поне по четири пъти на ден да си повтаряме, че ние сме по-силни от нашия порок, той е болест, от която трябва да се излекуваме без да оставяме трайни следи и колкото по-рано го направим, толкова повече време ще ни остане да се порадваме на любимите хора и на цялата красота наречена живот.
Животът има смисъл, когато сме свободни и щастливи, а за да бъдем такива, трябва да направим първата крачка към промяната и след като разкрием своите страхове и тревоги, да започнем да градим живота си на чисто. Да си създадем план за щастие, план с мечти, който стъпка по стъпка ежедневно да можем да изпълняваме, като берем плодовете на нашия труд.
Втора стъпка – Работа, работа, работа! Когато насочим мислите си към положителни емоции и започнем да гледаме реално на случващото ни се, ние ще разберем, че животът е свързан предимно с работа и в последствие почивка, затова е нужно да следваме правилата на желания успех, а именно да запълним мислите си със задачи, с хобита, с работа, която ни мотивира.
Работа, която ни изпълва с положителни усещания, която ни дава нов смисъл в живота.
За да се отървем от вредните си навици, не трябва да оставяме празно място в съзнанието си, за да не нахлуват неканени зли демони. Просто е нужно да запълним всяка една точка от него с конструктивни и позитивни мисли, мечти и желания, които ни карат да се чувстваме добре и ни правят истински щастливи.
Овладеем ли мислите си, ще овладеем и порока си, ще сложим край на тази агония, ще променим себе си и ще се научим да живеем пълноценно в един по-красив свят, изпълнен с любов и красота.
Вярата в промяната е още една стъпка, която ще ни помогне да надскочим себе си и проблемите. Вярата, че можем да постигнем всичко, за което мечтаем ни кара да се променяме и да търсим нови хоризонти за развитие.
Вярата ни зарежда с надежда, че каквото и да се случва, ние можем да го променим, като работим над себе си, над собствените си очаквания, като планираме и живеем истински тук и сега.
Животът на пристрастения човек е тежък, изгубен от смисъл, очаквания и емоции, а неговите желания са свързани единствено с това, което смята, че го прави щастлив, но именно това е голямата илюзия и лъжа, в която вярват всички пристрастени хора по света, че техният порок ги успокоява, прави ги щастливи и променя живота им положително.
Заблудата е голяма, а илюзията преследва човека до самия му край.
Илюзията го кара да вижда нещата различно, да се самозалъгва, да предпочита измисления пред реалният живот. Илюзията му отнема свободата, мечтите, а накрая дори и живота.
