За светиците и мръсниците

Искрено казано, трябваше ми време да се реша дали да засегна тази тема. Истината е, че на теория знам много за стереотипите, в които мъжете несъзнателно поставят всяка жена.

Надявам се, че сексуалната революция се е справила с тях, но въпреки това съществуват следи от тях в мисленето на много мъже. Виждам как почти всеки мъж откровено може да посочи, лично за себе си, коя жена в коя графа се намира. Често светицата за един е мръсница за друг и това е разбираемо, защото никоя жена не е нито едното, нито другото.

Първо, този начин на мислене е дълбоко наслоен в колективното подсъзнание и няма достатъчно феминизъм и сексуална разкрепостеност по света, които да разбият на мига илюзията за тези два контрапункта. Те са вкоренени в мъжкото съзнание в процеса на израстването.

Мъжете, които притежават по-развита емоционална интелигентност, ги надживяват, но те си остават там. Проблемът идва, когато този комплекс се задълбочи до такава степен, че да пречи на емоционалното обвързване.

Въпреки че до скоро патриархалното общество и наложените от него порядки са спомагали за съществуването на това разделение на жените, причините за съществуването на такава схема на мислене на индивидуално ниво е чисто психологическа. Тя се крие в детството.

Една студена и дистанцирана майка например може да предизвика у подрастващото момче комплекс за малоценност. То започва несъзнателно да се чувства недостойно за нейната любов, а това може да доведе до идеализиране на жените, които предизвикат у него същите емоции.

Светицата

Накратко това е жената, която напомня за майката (ако не реалната майка, то въображаемата, тази, която винаги са искали да имат) – жената, която е нежна, която храни, която поставя граници, която казва Не.

Жената, която възпитава, подкрепя, но е и сексуално дистанцирана, привлечена от друг (бащата), строгата жена. Това е жената за брак – жената, която виждат като майка на децата си, жената, която ги прави безкрайно щастливи и отчайващо нещастни.

Мръсницата

Леката жена, жената за забавление, тази, която непринудено изпълнява сексуалните желания, защото те са също така и нейни. Жената, която получава оргазми, която искрено желае секса.

Тя става отражение на всичко мръсно, което един мъж желае, всяко подтиснато сексуално желание. Тя е отражение на собственото либидо, проекция на най-тъмната страна на Аз-а – най-близката и същевременно най-отхвърлената част от него.

Някои мъже просто се предават и избират единия тип жена по ред причини. Безнадеждните романтици се надяват че Тя, перфектната, един ден ще ги забележи. Безпардонните циници се изгубват във върволица преходни жени, които третират като играчки.

Други водят двойствен живот, като си избират едната за съпруга, а другата за любовница. Четвърти не знаят какво искат и не разбират собствените си противоречиви чувства. Не могат да се обвържат с жените, които ги привличат сексуално, защото несъзнателно ги квалифицират като недостойни и мръсни, а в същото време не могат да правят страстен секс с жената, в която са влюбени, за да не я опетнят.

Съветът ми и към мъжете, и към жените е следният – не се поддавайте на крайностите, зарежете ролите и говорете за това, което наистина мислите и чувствате. Независимо какво диктуват патриархалните ценности, наслоявани с векове, всеки мъж се нуждае и от двете, и то в лицето на една и съща жена.

Но за да го направи, той трябва да бъде готов да го поиска, трябва да е наясно със себе си, със страстите си, с желанията и страховете, с личните си граници и с това какво може и иска да даде.

Мъже, вие можете да бъдете такива – нежни и сексуални, емоционално интелигентни, познаващи своите нужди и желания.

Жени, всяка от вас заслужава такъв мъж. Бъдете искрени, зарежете фалшивите си роли на мадони и прелъстителки, просто бъдете истински и ще го привлечете.

Още интересни статии на автора може да откриете на Milaswellness.com.