Църква с уникална сбирка от икони, скрита в прегръдката на Странджа
Искам да ви покажа и разкажа за най-красивата църква в най-мистичната българска планина - Странджа, намираща се в село Кости.
Суперлативите тук са задължителни и вие ще се убедите в това.
Снимки: Личен архив на автора.
Село Кости
Когато се разхождате или пътувате из Странджа, имате усещане за пътешествие назад във времето. Земята, водата и гората тук са одухотворени и сякаш приказно нереални. Тайнствените летни изпарения сред дъбовите гори пренасят пътешественика в мистичния свят на Едгар Алан По. Не защото американският писател се е разхождал из Странджа, а защото единствен е успял да предаде с думи невероятното усещане за древно, загадъчно и ценно.
В живописната долина на река Велека, заобиколенa от всички страни с планински хълмове и многовековни дъбови гори, дълбоко в планината се намира село Кости. Освен като едно от селата съхранило древния и зрелищен обичай - танц върху огън (нестинарството), през последните години селището придоби по-широка известност и заради честването през 2009 г. на 100-годишнината на забележителния православен храм в него.
Внушителната и красива сграда на църквата е издигната в началото на XIX век изцяло с дарения от местното население - предимно гръцко.Неин главен строител е майстор Яни.Тогава храмът е носел имената на светците Константин и Елена
Църквата - общ план
По време на Илинденско-Преображенското въстание турците я запалват и разрушават, но хората успяват да спасят част от уникалните православни икони, сред които има датирани към XVII век
Църквата с камбанарията
През 1909 г. църквата е възстановена и осветена под името на Светите братя Кирил и Методий. Скоро след издигането на храма гръцкото население се изселва от селото (1914 г.), а на тяхно място идват българските бежанци от Източна Тракия, сред които са и моите предци. Така, през почти цялото време на съществуването си, църквата се стопанисва от българи и в нея се служи на църковнославянски език.
Първоначално храмът играе основна роля в създаването и развитието на културния живот на новоосвободените българи от Източна Тракия, прокудени от родните места. Християнският храм се превръща в просветно и духовно средище на село Кости.
През 1925 г. към него се създава и първото българско училище, което се е помещавало в съседна къща
Входът
Иконостасът на църквата е резбован сравнително късно (към 1908 г.) от един от последните странджански резбари – Пандил.
Автор на повечето икони от иконостаса е художникът Коста Поликсоиду. Две от тях е нарисувал през 1883 и 1901 г., а 10 от царските икони след Илинденско-Преображенско въстание през 1909 г.
Иконостасът е украсен богато с ажурна, апликирана върху по-светъл фон резба. Дървените му колонки подражават на древен ордер и в долната си част имат струговани бази и канелюри. Между тях са разположени розети, пищни гирлянди, листа и цветове, съчетани в локални и общи композиции, поразяващи с красотата, изяществото и хармонията си
Иконостасът
Стенописна украса няма с изключение на медальоните над колоните и линиите, които очертават арките. В зенита на централния свод са апликирани розети (големи и малки), 4 ангела и един медальон, в който е изписан Исус Христос Вседържител
Медальон с Христос
Тронът, амвонът и парапетът също са резбовани. Тяхната прецизна дърворезба е дело на един от последните марангози в Странджа - резбаря Пандил, притежавал талант и изключителни умения
Тронът
Църквата е основно ремонтирана в периода 1985-1989 г. Тогава е обновена сградата и са реставрирани дървените елементи (иконостас, амвон и трон), както и иконите. Църквата в село Кости е известна с уникалните си икони.
Освен иконостасите има специална колекция, съдържаща произведения от XVII до XX в., някои от които с висока художествена стойност
Свети Георги Янински
За мен е много интересна тази икона на Свети Георги Янински, дело на зографа Коста Поликсоид от 1901 г. Тук светецът е представен в народна носия от края на XIX век на фона на пейзаж с хълмове и сгради.
Същият майстор рисува през 1909 г. десет от големите олтарни икони, между които тази на Св. Св. Кирил и Методий
