Спокойствието на душата зависи от способността да се довериш

Спокойствието ни се струва непостижимо, но то е пряко свързано с доверието. Липсата на едното означава, че няма достатъчно и от другото. Ето защо, ако искаме да живеем спокойно, трябва да се научим да се доверяваме!

Понякога ще ни се налага да вярваме тогава, когато сме изпълнени със страх и съмнение, да послушаме интуицията си въпреки противоположните мисли в съзнанието ни, да заложим на сляпо, дори да нямаме представа какво би означавало това.

Нашият проблем е, че винаги се опитваме да контролираме бъдещето. Може би го правим, защото като човешки същества, лесно се поддаваме на черногледство. Мислим си, че трябва да държим всичко в наши ръце и да знаем всяка една стъпка. Ако нещо тръгне в друга посока, както често се случва, ние изпадаме в паника без да се замисляме, че печелим много повече, отколкото бихме загубили със собствените си ограничени планове.

Да, съзнанието ни не е толкова освободено и широко, колкото ни се иска. Поради това не виждаме възможностите зад това, което наричаме провал и не предвиждаме позитивното развитие на видимо проблемната ситуация. Забравяме, че тялото се излекува след болестта, а ума - след хаоса, настъпил в него.

Колкото и да зависи от нас съдбата ни, винаги ще има елемент на несигурност и неведение. Точно от тях се страхуваме най-много и точно от тях зависи нашето спокойствие. Не е по силите ни да поемем контрола над протичането на обстоятелствата, но можем да овладеем себе си и единствено това ни е нужно.

В тези моменти най-добрият избор е доверието - от една страна към живота, който винаги ни мисли доброто и се грижи за нас, а от друга - към самите себе си, защото ние сме достатъчно способни да се справим с всичко, което ни сполетява!

Забравете теориите за страданието и болката, тук сме, за да живеем в щастие и лекота. Ние сме тези, които решават, че в света няма достатъчно, че сме обградени от ограничения и че животът е борба. Сграбчваме до болка всичко около нас от страх, че можем да го изгубим. Така задушаваме и себе си, и околните.

А единственото, което трябва да направим е да пуснем - и страхове, и мечти. Тогава нищо няма да е на всяка цена, няма да има губещи, няма да има тежест, няма да има безкрайна война. Така ще се освободим от малкото, с което сме се ограничавали, и в замяна ще получим всичко. Но, за да се случи, първо трябва да се доверим!