Ще дойдеш...

Ще дойдеш.
Кога?
Само ти знаеш.
Ще подраниш или закъснееш,
както всяка година,
и пак ще ме изненадаш.
Зациклила в безсмислието на повторението на личната си –
подобна на милиони други –
човешка драма;
ослепяла,
оглушала,
оглупяла,
няма дори да разбера кога си пристигнала.
Багажа – разопаковала,
стаите – проветрила,
прозорците – измила,
къщaта – подредила
и седнала – да ме чакаш.
А аз –
затворена в съседната стая –
ще броя дните до твоето завръщане,
в очакване на нещо ново, непознато, неизживяно –
началото на друг цикъл.
А ти ще поседиш,
ще почакаш,
времето ще мине,
ще опаковаш пак багажа
и на тръгване бележка на входната врата ще залепиш:
"Разминахме се пак, уви!
Ще дойда догодина,
не тъжи.
Твоя,
Пролет"