Размислите на едно мече за малките неща от живота

Сърдечен привет на всички, без значение каква е действителната ви възраст по лична карта! Важно е на колко се чувства вътрешното дете, което живее в сърцето и душата на всеки един от вас.

Тази сентенция съм убеден, че сте я чували или срещали неведнъж и неведнъж сте си задавали въпроса защо в действителност е така правдоподобна...

Каня ви на пътешествие. Ако приемете предизвикателството да ме придружите, в края му вярвам, че ако не всички, то поне един от вас ще е намерил отговора, който е търсил за себе си. Може този някой да си точно Ти, приятелю. А аз съм тук заради Теб.

Ако вече си на борда, да не губим време - координати капитане, потегляме... А, да - не съм забравил ... визитната ми картичка eстествено :) Накъде без нея. Новата партида излезе от печат току-що. Получавате първата.... Сигурността преди всичко!

Аз съм Йели, от семейство Мечки, порода - сладък жълтур, Вашият гид.

Добре дошли и Bon Voyage!

Не знам точно кога и къде съм се родил, но знам кога започнах в действителност да живея. Еха, ама как го казах само, а? Бях подаръка по случай рождението на едно момченце от "малката Виена". Влязох в дома на семейството му в един юлски пек на далечната 1979 г. и вече 37 години все съм си там - наблюдавайки света и човешките взаимоотношения от прозореца на моята резидензия.

Разбрахте на колко съм, нали? Аз не крия възрастта си, нещо напълно нормално за представителите на силния пол. Повечето жени го правят, наистина не разбирам защо, но аз съм широкоскроен (нещо типично за представителите на вида ми) и винаги съм бил за свободния избор, в тази връзка уважавам решенията им.

Когато един мъж срещне очите на една жена и долови онзи плам, онази пленителна светлина, която винаги е търсил, нещо сякаш го разтърсва отвътре и последното, което го вълнува, е действителната възраст на въпросната дама. В него просто се заражда копнеж да я покани да попътешестват заедно, а дали приказката им ще прерастне в роман, това само времето би могло да покаже.

- Йели, та ти си просто мече, извинявай де - мечок - обади се смело едно нежно момиче, обгърнато от глава до пети в цвят пепел от рози. Всеки знае, че очите са прозорец към душата на един човек. Недоумявам, как точно ти ще ми дадеш отговорите, които търся.

- Мила госпожице, оценявам, че приехте предизвикателството да ни придружите дотук. Ако смятате, че действително ще е загуба на време за вас достигането до крайната точка, може да слезете на следващото пристанище. Решението е ваше и аз ще го уважа.

На всички решили да продължат пътуването с мен – огромно благодаря за доверието. Макар и мече, приятели, аз се чувствам специален. Знаете ли защо?

Това не е заради материала, от който съм направен (към днешна дата той е почти навсякъде), не и заради паричния еквивалент, който бе платен за мен, за да изпълня ролята си - да усмихна и да бъда приятел в игрите на онова новородено мъниче през 1979 г., понастоящем вече голям мъж, завърнал се наскоро от Шотландия, хванал здраво "юздите" на живота си и препускащ в галоп.

Чувствам се специален заради това, че след като се "пенсионирах", нито бях захвърлен в "чувала" със спомени да събирам прах в някое ъгълче на тавана , нито пък се събудих от "аромата" на някое градско сметище.

Семейството, в чийто дом влязох като гост, не просто ме прие с безгранична радост и запази физически впоследствие, а и ми отреди специално място в дома си – моята резиденция. Пред прага й сме. Българското гостоприемство е пословично. Заповядайте.

От прозореца й всяка сутрин в трепетно очакване посрещам изгрева на огнения диск – олицетворение на чудото на новия ден, а вечер се наслаждавам на магията на заника – вълшебна хармония от преливащи багри във видимия спектър.

А как бих могъл да ви потопя в магията от аромати, които изпълват въздуха рано сутрин и тишината, обгръщаща нежно пробуждащия се град, нарушавана само от птича симфония, която не просто гали слуха, а прави серенада на душата ми, акостирайки за секунди до пристанището на сърцето. Магнетично, нали ?

- Сърце, душа и мечок играчка. Три в едно. Да бе, сигурно. Е как така? - обади се една дама изпод широкополата си шапка в изтънчен морски десен, която почти покриваше лицето й.

- Уважаема госпожо, щом още сте на борда, това е безспорно доказателство, че имам честта да съм ТРИ В ЕДНО, но с едно уточнение, макар че вие си го знаете - нямам никаква роднинска връзка с едно популярно кафе :)

Всеки от нас има своите отличителни белези, било то вродени или придобити, с които се отличава от останалите индивиди по някакъв начин. И добре, че това е така. Иначе всички щяхме да сме клонинги един на друг и животът ни едва ли би бил толкова интересно пътешествие.

Моят отличителен белег е от категорията на придобитите. Имам малка дупчица на коремчето, но никога не съм се замислял да се подложа на пластична интервенция с цел премахването й. Просто така си се харесвам. Не оставайте с впечатление обаче, че съм твърдо против естетичните корекции. Всеки е свободен да прави каквото иска по себе си и със себе си.

Запомнете само едно – един пластичен хирург може да ви съдейства да поправите несъвършенствата си само и единствено по външната "опаковка", но и най-добрият световен член на гилдията би бил безсилен пред предизвикателството да ви помогне да изпълните със светлина и хармония вашия вътрешен свят .

Това е мисия, която е изцяло във ваши ръце. Животът си е ваш и само вие може да решите как и като каква версия на себе си бихте искали да го живеете.

Моята тръпчинка в коремчето придобих по време на игрите с децата. Нали знаете, че малчуганите обичат да си играят на чичо Доктор, поне преди 30-тина години беше така. Бях се разкиснал нещо, та ми се наложи да вляза в ролята на пациент.

Хоспитализираха ме и естествено не можах да избягам от инжекциите. За мое щастие ме стабилизираха много бързо, скоростно ме изписаха и се прибрах у дома. Какви бяха тези вълшебни инжекции, какво беше това чудо разбрах впоследствие, нали съм любопитко. Е добре де – признавам си. Допитах се и до тайните служби:)

Една от съставките в спринцовките се оказа, че е била безусловната и безгранична любов. Любовта лекува и побеждава всичко, приятели. Моля ви никога не го забравяйте.

Заръмя..., но не страхувайте - това е просто небесна вода. Какъв по-добър момент от това да обявим началото на... парада на чадърите. Не забравяйте, че след всеки дъжд винаги изгрява слънце и най-малкото, което можем да направим е да се насладим на очарованието на дъгата – без значение дали сами, обградени от любими същества или в компанията на верните приятели.

Когато навън вали, аз лично обичам да спя под акомпанимента на дъжда, да наблюдавам състезанието на дъждовните капки, независимо къде съм - да отварям прозореца широко, за да може свеж въздух да насити резиденцията и не на последно място със семейството ми подаряваме грижа на някого.

От години обичаме да храним гълъби. Дядото на дечицата (светла му памет) го правеше и аз като се замясля май просто продължаваме традицията. Кръвта вода не става! Сред рояка си имаме любимец. Той определено се откроява не само с по-различния цвят оперение (смесица между нюанси на златисто-кафяво с млечно бяло), но и с осанката и поведението си.

Въпреки че природата не е била много благосклонна към него - останал е без едно пръстче на лявото краче, това не му пречи да се бъде истински боец, да брани територия, да има силно развити инстинкти, да заевява и отстоява себе си.

Ако все още не сте се научили да общувате с другите форми на живот, а именно дърветата, цветята, ручеити, животинките – никога не е късно да направите първата стъпка в тази посока, просто защото това са други форми на нас самите.

Никога не губете връзката със себи си, никога не губете идентичността си, опитвайки се да бъдете някой друг. Бъдете смели, заявявайте и отстоявайте себе си, работейки в посока превръщане в най-добрата си версия.

Може да започнете като за начало потърсите призванието си - там, където вашата най-голяма страст среща нужните и потребностите на света. Ще се учудите от удивителния блясък, който ще се появи в очите ви, от особения плам в сърцето и от това колко по-лесно ще ви е да продължите напред след това.

Пристигнахме...

Милиони благодарности за приятната компания, приятели!

- А за снимките, нямам думи, сеньор Велискас. Уникални. Една последна?

- Разбира се, Йели - за мен ще бъде чест да запечатам момента. Приближете се за прегръдка, усмивки, зелееееее!

- Какво да кажа? Това е предимството да имаш професионален фотограф на борда. Копия ще има за всички от сърце...

За домашно, мили мои, ви предизвиквам поне днес да си подарите малко време за една специална разходка – разходка по брега на вашето душевно пристанище. Опитайте се да се потопите в спомените от детството си в цялатa им палитра от цветове, вкусове и аромати, а ако измежду тях изплува и "ореола" на вашата любима детска играчка, ще се радвам да ми разкажете. Имате координатите ми :)

До следващия път...

Искрено ваш и вдъхновяващ се от магията на живота всеки ден

Й е л и