Прочети го веднага щом решиш, че си влюбен

Познато ли ви е онова чувство, когато само няколко месеца след раздялата, не можете да си представите, че изобщо сте изричали вълшебните думи „Обичам те“ и сте били с човек, когото дори не искате да виждате. Трудно ви е да повярвате, че сте обичали толкова неподходящ човек! Такава "гротеска"!

Ами просто това не е било любов, а привързаност. Страх от самота. Чувство на сигурност и някакъв вид комфорт.

Никой освен вас не знае истинска ли е любовта ви или просто връзка заради самата връзка. Но ако решите да се замислите върху този въпрос, ето няколко нюанса, които могат да ви подскажат къде се намирате в своите отношения.

Любовта е страст. Привързаността – безразличие

Казват, че най-близкото чувство до любовта е омразата. Затова понякога след раздяла с някого, красивото и искрено чувство се превръща в крайна и необяснима омраза.

Когато си просто привързан, не изпитваш гняв. По-скоро е възможно да те обхване раздразнение или тревога, но те никога няма да прераснат в изпепеляваща омраза.

Любовта е безусловна. Привързаността – егоцентрична

Когато обичаш някого истински, всичките ти мисли са насочени към този човек. Неговите нужди стоят преди твоите собствени.
Когато просто си привързан към него, искаш човек около себе си. Вниманието ти е насочено по-скоро към теб самия и това, което правиш за него, малко или много води и към собственото ти удовлетворение.

Любовта е сложна. Привързаността е сложна само когато сте разделени

При истинската любов никога не е лесно. Да, тя е чиста и красива, и изглежда, че би трябвало да е лесно, но всичко значимо и променящо живота изисква усилия. То трябва да се подхранва и насърчава.

Колкото до привързаността, там нищо не "расте" и нищо не се култивира. Нуждаеш се от другия по същия начин, по който търсиш човек, който да ти помогне за нещо. Такива отношения не растат, не цъфтят и не приемат различни форми.

Любовта е освобождаваща. Привързаността – собственическа

Когато обичаш, не е необходимо непрекъснато да виждаш човека, за да се чувстваш в безопасност. Не е нужно да бъдеш до него, за да знаеш как се чувства той. Не се съмняваш в любовта му и не изпитваш ревност.

Когато си привързан, нямаш истинско разбиране за чувствата на другия, защото се чувстваш уверен единствено в негово присъствие. Когато не сте заедно, се измъчваш от натрапчиви мисли и непрекъснато мислиш за това с кого е и какво прави.

Любовта дава нови хоризонти. Привързаността ограничава

Нищо друго не може да даде толкова увереност и вдъхновение както любовта. Тя дава напълно ново усещане за свобода и зареждаща енергия. Кара те да се чувстваш жив и способен да покориш света.

Привързаността се превръща по-скоро в борба за надмощие. Непрекъснато се нуждаеш от потвърждение на собствената си значимост във връзката. Искаш всичко да бъде под контрол и "ключът от белезниците" винаги да бъде в твоите ръце.

Любовта е вечна. Привързаността – временна

Когато обичаш истински – това е завинаги. Дали ще се получи или не, този човек и чувството към него остава за цял живот.

При привързаността не се получава така. Тя винаги има краен срок и раздялата е въпрос на време. Просто някой ден един от двамата среща своята истинска любов и цялата тази привързаност изчезва неусетно – точно както се е появила.

Истинската любов не отслабва. Тя остава с теб завинаги.

Автор: Lauren Martin - EliteDaily.com  / Превод Gnezdoto.net