Притча за зверовете в нас

Един ден стар отшелник бил попитан:

- Как не ти омръзва да си сам през цялото време?

Той казал:

- Имам много неща за вършене: трябва да обуча два ястреба и два орела, да успокоя два заека, да дресирам змия, да мотивирам магаре и да укротя лъв.

- Но ние не виждаме тези животни до теб. Къде са те?

Отшелникът отговорил:

- Ние носим тези животни в Себе си.

Двата ястреба се хвърлят по всичко, което виждат - добро и лошо, полезно и вредно. Трябва да ги науча да различават. Това са моите очи.

Два орела с нокти нараняват и унищожават всичко, до което се докоснат. Трябва да ги науча да служат и да помагат, без да нараняват. Това са моите ръце.

Зайците винаги скачат напред-назад, страхуват се и се крият. Трябва да ги успокоя и да ги науча как да се справят в трудни ситуации, а не да бягат от проблеми. Това са краката ми.

Най-трудното е да наблюдаваш змията. Въпреки че е сигурно затворена в плътна клетка, тя винаги е готова да нападне, захапе и отрови всеки, който е наблизо. Затова трябва да я следвам и да я дисциплинирам. Това е езикът ми.

Магарето, както всички знаят, е много упорито, винаги изморено и не иска да си върши работата. Това е моето тяло.

Накрая, трябва да укротя лъва, който иска да бъде цар и да командва всички. Той е горд, суетен и смята, че целият свят трябва да се върти около него. Това е моето его!

Както виждате, имам много работа...

Източник: Гнездото