Пред очите ми си ти

Сън ли бе? Когато ме целуваше и затварях очи. Отворя ли ги - там ли беше още?
Сън ли е? Когато телефонът ми звъни, запомнил твоя номер. Вдигна ли ти - там ли си още? Сън ли ще е? Когато те припозная отдалеч и се затичам. Доближа ли да те поздравя – там ли ще си вече?

Истории като нашата – любовни, романтични, крещящи за поучение, нуждаещи се от повторение, за да ремонтираме в точния момент лентата и изрежем онези грамадански отклонения. Истории на младостта и реактивността, на емоционалността и нестабилността.

Истории, в които сме се сбъскали като плюс и минус и сме се привлекли дотолкова, че нашият магнит е във формата на едно сърце от две половинки – от теб и мен. Думите, погледите, укорите оставят жарава. А с босите си крачета минаваме през нея и се изгаряме още повече. Защото не сме се научили на изкуството на нестинарите. И раните си остават големи тлеещи пепелища.

Ах... минало!

Работният ми ден е свършил и вървя по улиците. Харесва ми усещането на усамотението сред тълпата. С чанта на рамо и глава, пълна с мисли - за важни, маловажни, спешни или не чак толкова. Задължения, проблеми, графици, срещи с приятели – ежедневие, представляващо запълнен лист хартия, в който буквите се дописват върху бюрото.

Mi rutina diaria, в която ти, amore, се появи изведнъж. Както преди години. Среща бленувана, но нереална, преговаряна, искана, но непоискана и непотърсена. Непланирана, липсваща в графика, че се питам сън ли бе? Спомени, думи, неизречени обещания, прозиращи в погледа.

Не запомних вкуса на коктейла, който пих, но усетих всеки трепет, минал по кожата ми. Не погледнах часовника, не знам часа на вчерашната ни среща, защото попаднах в безвремие, виждайки те.

Питам се - сън ли е това настояще...?

Събуждам се. Ще пия кафето си навън. Поръчвам си парче торта към него. И моля за свещички. Променям за секунди рождената си дата на днешната. За да мога да си намисля желание.

Пред очите ми си ти. Не изплува в главата ми твоя образ. Аз те виждам с очите си, с душата си, с тялото си. И духвам свещичките, за да разваля това привидение, да пожелая да изчезне от съзнанието ми и да се претвори в дните ми.

Чакам те.

Бъдеще?

Казват, че пожеланията за рожден ден са най-силни.

Снимка: 7-themes.com