Правилата на Очакванията или как се вярва в Невъзможното
Ние знаем, ние много знаем. Много сме живели, много сме видели, много сме научили, много сме се намъчили. Ние знаем, без да проверяваме настоящето. Ние винаги живеем в едно и също – миналото.
Ако не оставим настрана очакванията, ние живеем в порочен кръг от самосбъдващи се пророчества. И колкото повече го правим, толкова повече доказателства имаме, че сме прави.
Ние знаем, ние не проверяваме новата реалност. Ето така се живее в Матрица – нашата собствена, изтъкана от очаквания за нерадости!
Колко е хубаво да имаш приятелки от "високите етажи"!
На тях можеш да споделиш страховете си. Защо го правиш ли? Не е от скука. Ако знаеш на кого да споделиш, имаш шанса да пресечете заедно границата. "Висок етаж" не е високо токче – нищо лично, просто говоря за високо съзнание. Срещаш ги на пътя, ако си на него самият ти.
"Как знаеш, като не си проверила , даже?" – Три пъти ме попитаха за един ден. Три различни гласа. Три пъти се отрекох от себе си и три пъти Гласът ми го напомняше. Чух и изпих чашата "лудост" –
Отивам на проверка
Неподготвена. Така се проверява. Отиваш без да знаеш кой си ти и кой е там, отсреща. С малко грим, без 5 часа избор на дрехи – какво толкова, нямам цел?! Без най-силното си комуникативно умение – думите на моя език. Да става, каквото ще става – предавам се!
Всъщност не тръгнах съвсем без нищо. Носех си това, с което никога не се разделих, дълбоко в себе си – вярата в Любовта. Носех я, ама бях забравила, че я нося и затова не я развявах като флаг на манифестация. Тя просто си е в мен.
Който вярва в Невъзможното
Ако не вярваш в Любовта, нямаш никакъв шанс да я срещнеш. Просто няма да я познаеш, няма да я чуеш, няма да я видиш. Който вярва, той развива умението да я открива. Откриването е и същевременния процес на създаване. Затова е Магия.
Любовта не се появява, за да ни доказва, че съществува. Любовта се явява като награда само за вярващите в нея. Първата стъпка е нашата, отговорността също!
Някой ме покани на вечеря. Предала се, неподготвена, незнаеща, неможеща, несъвършена, приех поканата. По-късно разбрах, че това е Любовта. Винаги ще остане онзи въпрос в главата ми, защото въпросите са само там –
Щях ли да я пропусна, ако не бях приела поканата за среща с Неизвестното, при това обезоръжена?
Още от Калина може да прочетете в ToBeKalina.com.
