Подбирайте битките си

Животът е достатъчно сложен, предизвикателен и изтощаващ сам по себе си. Водим ежедневни битки – от битката със самите себе си да не ровим в хладилника по никое време на денонощието, през обикновен спор с познат, до война с институции по обществено важен проблем и т.н.

А колкото поредната битка може да ни накара да се почувстваме живи, значими, удовлетворени и успели, колкото и да имаме нужда поне да я проведем, ако не да я спечелим на всяка цена… толкова и може единствено да усложни живота ни допълнително и напълно излишно.

И когато това стане тенденциозно - дори да ни срине. А ключовото в случая е, че понякога битките са наложително стечение на обстоятелствата, но друг път са само и единствено избор. Защо да не улесним въпросния си живот поне малко, когато имаме възможност?

Разбира се, че винаги трябва да имаме лично мнение и позиция по почти всеки въпрос. Но понякога трябва да ги запазим за себе си. Не всеки спор изисква намесата на личното ни мнение. Не всеки казус би бил нерешим, ако не изложим в него позицията си. Не всяка битка трябва да се проведе и категорично не всяка е наша.

Твърди се, че по-възрастните хора са далеч по-склонни да пресяват битките си и да се концентрират предимно върху наистина значимите. Логично е – повечето време предоставя повече ситуации, повече нужда от взети решения, повече грешки. А (както винаги държа да отбележа) грешките учат.

Съвсем нормално е по-възрастният човек да е видял повече в този живот, да е по-опитен. И също да е по-изморен. Освен придобитото знание, че нещо не си струва, много често хората просто вече нямат сили и ги пазят за онова, което гарантирано си струва. С времето човек се учи да цени повече комфорта си.

По-младите, от друга страна, кипят от енергия, която все още не са научени как да впрегнат в правилната насока, имат по-голяма нужда да се докажат в повече области, да се представят на света и да вярват, че постигат нещо. По-рядко имат нагласата да спрат, да чуят и да се поучат от чуждия опит, което допълнително ги спъва. Тепърва нареждат приоритетите си и изучават възможностите си.

А как да си спестим част от този дълъг път преди да сме минали в първата категория по трудния начин? Вероятно никак. Това е само неформална статистика, от която всеки може да бъде изключение. Правилната преценка е въпрос на съвкупност от човешка индивидуалност, персонални нужди и придобит опит на база изпитателни ситуации. Иначе казано "Питай патило, не старило".

И все пак ето няколко насоки как да избегнем ненужните битки, докато все още не са изпили силите ни:

Уточнете пред себе си за какво точно е конфликтът.

Какво ви пречи, как, защо? Конкретно, с по няколко думи. Като ще се борите за нещо, трябва да знаете съвсем конкретно какво е то, а това ще ви помогне да прецените дали същото е толкова важно, че да влагате усилия за него.

Помислете дали има вероятност да не сте прави в заеманата си позиция.

Има ли значение, всъщност, дали сте прави? Toва, че сте прави, реално ще промени ли нещо, освен че ще погъделичка егото ви?

Уверете се, че очаквате определен резултат.

Какво точно искате да постигнете, повеждайки тази битка и това ли е начинът?

Не се борете за нещо, което откровено не е ваша работа и не можете да направите нищо, за да го промените.

Крайно неприятно е, но е факт – някои неща просто не зависят от нас, независимо дали ни харесват или не.

Не отвръщайте, само защото сте се почувствали предизвикани.

По света има много повече "хора без работа", отколкото очаквате. От тях най-често не зависи нищо. Преценете дали мнението им има реална стойност, дали могат да имат пряко въздействие върху вашата цел и ако се окаже, че не могат – подминете.

Винаги е хубаво да имате последната дума, но не винаги е възможно.

Понякога е по-лесно да преплувате реката, отколкото да поместите запъналото се магаре на моста и да преминете. И е по-оправдано.

Помислете за последиците от битката, изключително важно е.

Всяка страна във войната - и спечелилата, и загубилата - дава жертви, много от които са невинни. Оправдано ли е във вашия случай? Целта е да спечелите нещо, но помислете и какво може да изгубите покрай него.

Спомняте ли си каква битка сте водили преди 5 години?

А дали бихте си спомняли за тази след 5 години? На този етап може да ви се вижда важна, но дали реално е определяща за хода на събитията за по-дълъг период? Ако през съзнанието ви премине дори бегло "може и да не е голяма работа" – оставете.

Всеки може да критикува, да оспорва, да осъжда – това е най-лесното. Малко по-трудно е да преценим кога и спрямо кого/какво да го правим ние. И много по-трудно - кога и как да реагираме, докато го правят спрямо нас.

Тоест, не е лесно да подбираме битките си, но е добре да се научим как да го правим. Най-малкото е щадящо и носи спокойствие. А това е важно, независимо дали в дадения момент го осъзнаваме.