Петя Дубарова – Тайна

Тайна

И облак сивкав като миша дупка

пак погледа ми приютява тихо,

от мойта длан – разчупена черупка –

изтича въздух снежнобял и стихов.

Във чашите на моите зеници

се плисва нещо чуждо, непознато

и сиви, като мене тъжни птици,

пробождат ме с върха на свойто ято.

Но моят стих, от зима неизпръхнал,

ще метне на гърба ми свойто лято

и аз стихотворение ще стана,

от никого нечуто, неизпято.

Тогава ще се вмъкна във пиеса

на някоя от сцените, сияйна,

ще бъда най-безавторна, щастлива,

ще бъда просто малка тайна.